— Аз вярвам, мамо, че ти си недоволна от мене, защото не поисках ръката на Флорънс — каза той най-после.
— Това аз бих желала от все сърце — каза мисис Тейлър със сълзи на очи, — още повече че зная колко много те обича това момиче.
— Но откъде можех да зная аз това? — отговори Уилям с недоверие.
— Много пъти ти давах да разбереш, че е така, но ти не пожела да ме послушаш — каза майката. — Иначе аз исках да те оставя съвсем свободен в избора ти на жена. Ти можеше да влезеш в едно много почтено семейство. Флорънс е красива и с ангелска душа. Тя би те направила истински щастлив.
Уилям погледна навъсено към пода. Не беше доволен, че майка му намира толкова недостатъци у Мерседес.
— Мерседес ме обича искрено. Тя е вдовица, но е много красива. Защо да не бъда щастлив с нея?
— Кажи ми честно, Уилям, преди да се решиш на тази стъпка, проучи ли добре нейния произход? — попита мисис Тейлър.
— Не — отговори синът смутен. — Нямах възможност, защото братът и сестрата живеят тук от известно време. Едно само зная — че бившият съпруг на Мерседес е бил притежател на мини. Казвал се е Итърби, известен човек в нашия град.
— Но ти убеди ли се в това от актове или книжа, които да ти докажат, че Мерседес наистина е наследница на този човек?
— Нима мога да направя подобно нещо! — отвърна Уилям малко сърдито. — Гонсалес как ми повярва? Това би било съвършено неоснователно недоверие и ако…
— В Сан Франциско всички познават нашата фамилия — прекъсна го рязко майка му. — Това би било напразно, Уилям. Твърде лекомислено е било от твоя страна да се обвържеш толкова набързо и да заложиш щастието си на толкова несигурна карта. Преди всичко е трябвало да проучиш точно техния произход.
— Добре, мамо, аз бих рискувал да направя така, че Артур и Мерседес да се оттеглят. Те лесно могат да разберат това и да заминат по-скоро оттук.
Мисис Тейлър стана, приближи се до сина си и го прегърна чистосърдечно.
— Мили синко — каза тя с насълзени очи, — довери се на майка си, която ти желае само доброто! Послушай ме, докато е още време! Остави на мен да поразпитам с необходимото благоразумие. Щом събера сведения и те се окажат благоприятни, ще оттегля моите съмнения.
— Но, мамо, бъди предпазлива! — помоли Уилям, на когото думите на майка му бяха направили дълбоко впечатление.
— Познаваш ли нашия нотариус? Ще го накарам да проучи тези хора. Той е човек, достоен за уважение, на когото можеш да се довериш.
Както и да бе, Уилям се разтревожи. Той виждаше, че майка му има право. Тя схващаше, че неговата постъпка е била прибързана, защото той едва от няколко дни познаваше Мерседес и брат й. После си помисли за любовта на красивата жена и усети, че вече не можеше да се раздели от съблазнителната вдовица, в която се беше влюбил до полуда.
— Разгледах твоята годеница отблизо — каза мисис Тейлър внушително, което показваше, че отгатна мислите на своя син. — Повтарям ти го, за да се убедиш. Мерседес е вкусила вече от живота! Това е моето убеждение!
— Но двамата с брат си живеят толкова уединено и не приемат никакви гости — каза Уилям. — Мерседес не искаше да се омъжва отново и се реши само от любов към мене.
— Бих се радвала, ако излезе, че не съм права! — въздъхна майката. — Ще отида още днес при нотариуса и ще му поръчам да събере сведения.
— Помоли го също да бъде много предпазлив — каза Уилям. — Не забравяй, че Мерседес е много известна в Аризона.
— Не се осланяй толкова на богатството й, защото то няма да ме сгрее, когато зная, че не си щастлив. Ох, предусещам, че няма да мога да изтърпя тези болки! — въздъхна мисис Тейлър. — И родителите на Флорънс са богати, тя им е единствено дете. Но аз не бих ти я препоръчала, ако не знаех, че и тя те обича. Повярвай ми, Уилям! Тя много ще тъжи, когато научи, че си се сгодил.
— Но аз не чувствам никакво влечение към Флорънс — каза Уилям. — Любовта е нещо особено, тя трябва да е взаимна. Следователно не бих бил щастлив с жена, която не обичам. Аз съм убеден, че ще дойде ден, когато ще одобриш моя избор!
— Да се надяваме — въздъхна майката. — Защото няма да има за мен по-голяма радост от тази да те видя щастлив.
— Бъди сигурна, че това ще стане!
— Направи ли поне някакъв подарък на Мерседес? — попита изведнъж мисис Тейлър.