— Да — отговори Уилям замислен. — Купих й една скъпоценност.
— Скъпоценност ли? А каква по-точно? Защо не ми каза досега?
— Една огърлица — отговори той, като се изчерви, нещо, което не убегна от погледа на майка му.
— Вероятно е била много скъпа? — забеляза тя.
— Така е! Но какво лошо има в това? Тази огърлица пак ще бъде мое притежание един ден. Ти добре разбираш, че аз не можех да поднеса някакъв малоценен подарък на своята годеница!
Ако мисис Тейлър бе настоявала повече пред сина си да й разкаже всичко, би могла да подразбере измамата с подаръка. Тя обаче беше деликатна жена и не искаше да измъчва сина си с трудни въпроси, затова отложи разпитванията за друг път.
— И колко ще стои твоята годеница тук? — попита след малко мълчание.
— Около три седмици — отговори Уилям. — След това ще придружа Мерседес до именията й.
— Това няма да стане! — каза неодобрително мисис Тейлър. — Какво ще каже обществото!
— Но нали мога да замина със съпругата си! — засмя се Уилям.
— Какво? Добре ли чух? — извика мисис Тейлър. — Искаш вече да се венчаеш? За бога, Уилям! Трябва добре да се опознаете. Прекаленото бързане има винаги лоши последствия.
— Това е желанието на Мерседес, мамо, и аз ти казвам искрено, че искам да се венчаем бързо — отвърна Уилям засрамено. — Позволи ми това щастие, защото се обичаме!
— Няма да ти създавам затруднения, сине мой — каза мисис Тейлър с въздишка. — Като майка обаче те съветвам да не бързаш и да поразмислиш. Желая ти само доброто!
Уилям прегърна нежно майка си, която с труд сдържаше сълзите си, и се постара да я успокои.
— Какво ще кажат нашите приятели и познати за това? — попита обезпокоена мисис Тейлър.
— Ще помислят, че съм се запознал с Мерседес отдавна — успокои я Уилям.
— Значи така! Ти искаш да свържеш живота си с една испанка? Аз не позволявам това, защото по-късно всичко ще се разбере. Сега обаче ме остави сама! Трябва да се успокоя, защото много се разтревожих. Ще размисля малко на спокойствие върху това, което става. За отлагане на женитбата и дума не може да става вече, защото то би означавало, че нямаш доверие в годеницата си.
— Не се сърди, мамо. Аз обичам много Мерседес и едва смогвам да чакам времето, когато ще се венчаем. Моля те да ми простиш желанието да бързам, с което отговарям на условието на Мерседес — каза Уилям, целуна майка си и напусна салона.
Мисис Тейлър погледна тъжно към вратата, през която бе изчезнал Уилям, после промълви:
— Господи! Запази лекомисленото ми чедо и направи така, че моите нерадостни предположения да се окажат неверни. Дано не изпадне в много голямо нещастие.
Твърде късно
Ирма беше напуснала незабелязано вилата в Карлстоун след оня нещастен ден и бе заминала още същата нощ за Огъста, за да си потърси нова работа. Изминаха обаче няколко дни, без тя да може да намери нещо подходящо за нея, въпреки че от сутрин до вечер обикаляше града с Юнона. Вярната негърка се беше отдала изцяло на господарката си и бе предложила да работи вместо нея, но Ирма бе отхвърлила предложението й.
Една вечер Юнона влезе весела и погледна със загадъчен поглед Ирма. Двете заемаха една стая.
— Е, защо си толкова радостна? Да не си намерила нещо добро? — попита Ирма учудено.
— Да, мисис — отвърна черното момиче, — нали тук е гората, където мисис загуби детето?
— Но защо? — трепна Ирма. — Да не си научила нещо за Лидия? Говори, виждаш нетърпението ми! Боже, какво ли пак ще чуя!
— Юнона разбра, че един фермер от гората бил намерил детето — обясни негърката.
Наистина тя бе научила случайно, че един заселник на име Милтън намерил някакво дете и че то било още при него. Ирма не затвори очи през цялата нощ и на следващия ден, преди да изгрее слънцето, тя вече пътуваше заедно с Юнона в един файтон, който ги возеше към мястото, което бяха показали на негърката. Никой не би могъл да си представи онова, което изпитваше сега нещастната майка. Тя се питаше дали няма да бъде излъгана пак в надеждите си. Дали и този път намереното дете нямаше да е Лидия? Твърде често се беше лъгала, затова сега пристъпваше с недоверие.
Най-после навлязоха в гората. Ирма погледна трепереща къщата, в която предполагаше, че се намира детето. Тя скочи от файтона, подпомогната от Юнона, и се приближи до един млад мъж, който поздрави учтиво хубавата чужденка.