Ирма бързо изкачи стъпалата и влезе в стаята. Един възрастен човек с почтен вид стана от стола и учтиво я поздрави.
— С мисис Норт ли имам честта да говоря? — попита той, видимо впечатлен от красотата на Ирма.
— Да! С какво мога да ви услужа? — отвърна Ирма внимателно, очаквайки известие от Норт.
— Аз съм агент в местната полиция, от която съм натоварен да ви предам една заповед.
— Какво? От полицията ли? — смая се Ирма. — Но това е невъзможно. Трябва да има някакво недоразумение.
— Съвсем не — възрази агентът. — Благоволете да ми отговорите на един въпрос. Били ли сте някога в Ню Йорк компаньонка на мисис Гулд, съпруга на някой си Йохан Гулд?
— Да — отговори Ирма бавно, обзета от предчувствие за близко нещастие.
— Благодаря ви — каза агентът приятелски, като не сваляше състрадателен поглед от ангелското лице на Ирма.
— Да се надяваме, че делото ще се развие във ваша полза. Но засега трябва да се подчините на заповедта.
— Каква заповед?
— Не можете да излизате от Огъста до второ нареждане. Надявам се, че така ще постъпите и няма да ни причините неприятности.
— С други думи, ще бъда арестувана, ако напусна Огъста? — осведоми се Ирма.
— Засега тази възможност е изключена — отвърна агентът. Той дълбоко съжаляваше пленителната жена, която стоеше смутена пред него и го гледаше с големите си кротки очи.
„Тя не може да бъде престъпница — мислеше си той, — освен ако очите ми ме лъжат. Мога да се закълна, че тя е невинна.“
— Нали ще зачитате нарежданията на полицията? — каза той високо.
— Разбира се, не мога да постъпя по друг начин — отговори Ирма, като се поклони леко.
Агентът напусна стаята. Ирма падна на един стол и избухна в плач, а Юнона се опитваше да успокои господарката си, чиито страдания започваха отново.
Жертва на измамници
Уилям беше заедно с Гонсалес, който веднага забеляза печалния му вид и го отрупа с въпроси, като сам разказа някои неща от своя живот и му призна, че е жертва на една голяма страст — играта на карти.
— Вчера например загубих голяма сума — каза Гонсалес. — Сега трябва да искам от Мерседес пари.
— Но това не е необходимо — възрази Уилям. — Аз ще ти помогна да изплатиш дълга си.
Уилям даде на Гонсалес двадесет хиляди долара. След това двамата отидоха да купят на Мерседес кон за езда. Уилям беше страстен ездач и искаше да научи и нея на този спорт. Конят струваше осем хиляди. И Мерседес, и Гонсалес обмисляха, всеки поотделно за себе си, как да оскубят повече доверчивия и услужлив Уилям. Конят, които той купи на Мерседес, беше хубав и тя много се зарадва, но Уилям бе загрижен. Беше похарчил вече от наследството си сто хиляди долара, а сега Мерседес бе пожелала да има ново бижу. Тя го заведе при един златар и там той купи една брошка за пет хиляди долара. След като се разделиха, Мерседес я продаде за тридесет хиляди долара и Гонсалес много се ядоса, като научи за това. Но мексиканката имаше остър език и се озъби на Гонсалес, като му каза, че знае за скриването на двадесетте хиляди от продажбата на първата огърлица, и му показа дулото на един револвер, което доста го стресна.
— Ти си демон — изръмжа той.
Мисис Тейлър гледаше, изпълнена с тъжни предчувствия, бледото лице на своя син, който стоеше пред нея и напразно търсеше подходящи думи, за да я осведоми за положението, в което бе изпаднал.
Но нямаше място за мислене. Единственият изход бе да поиска от майка си пари, затова й каза решително:
— Майко, можеш ли да ми дадеш няколко хиляди долара? Имам голяма нужда от пари за някои непредвидени разходи.
— Но, Уилям, как да те разбирам? Нима нямаш повече пари? Само няколко седмици са изминали, откакто получи наследството.
— Не се сърди, мамо, но купих на Мерседес скъпи подаръци. Те пак ще бъдат мои, така че парите, дадени за тях, не са изгубени.
— Повтарям ти, че не те разбирам — отговори мисис Тейлър. — Ти получи от мен сто и петдесет хиляди долара. Кажи ми къде ги похарчи?
— Купих на Мерседес една огърлица. Тя беше много скъпа.
— Колко струваше?
— Шестдесет и пет хиляди. Но всъщност тя е по-скъпа.
— Уилям! — извика отчаяна мисис Тейлър. — Ти наистина искаш да ме разориш! Знаеш, че те обичам повече от всичко на света, но трябва сериозно да те укоря за тези необмислени работи, които си направил. Изхарчил си наведнъж парите на вуйчо си, който ги е пестил цент по цент. Не очаквах такова лекомислие от твоя страна.