— Умирам! — прошепна тя с едва доловим глас.
— Мамо! — извика Уилям. — Говори, за бога! Мамо, не ме оставяй! Какво ще правя съвсем сам на този свят!
— Бъди здрав, Уилям! Аз ти простих. Бъди щастлив! Ти си мъж, дръж се като такъв и се научи да побеждаваш!
— Не, не, мамо! — извика отчаян Уилям. — Не ми ли стигат моите мъки? Трябва ли да те изгубя? Мамо — извика той още по-силно, — чуваш ли ме?
— Бог да те благослови, Уилям, скъпи, мили ми сине! — едва се чуваше шепотът от нейните бледи устни.
Междувременно тежки бързи крачки се приближиха до вратата. Лекарят, доста стар човек, влезе в стаята. Той погледна бездушното тяло и поклати тъжно глава. Чу се отчаян вик и нещастникът се хвърли върху майка си.
— Жива ли е? — извика Уилям.
— Кураж, мистър Тейлър! — каза лекарят развълнувано. — Майка ви вече не е жива. Апоплектичен удар!
Синът грохна до мъртвото тяло на майка си, като целуваше изстиващите й ръце. Лекарят мина в съседната стая. Тейлър страдаше ужасно. Майка му беше последната му връзка със света. Той стана, извади един револвер от джоба си и погледна оръжието с горчива усмивка. То щеше да му послужи като инструмент за отмъщението. Сложи го в шкафа, после извади друг, зареди и него и го сложи в джоба си. След това се приближи до мъртвата и я целуна по челото.
— Сбогом, мамо! — прошепна той. — Ще се видим там горе.
Напусна стаята, където смъртта отне последната му утеха.
— Сега ще се върна на мястото си. Последният Тейлър трябва да измие с кръв безчестието на стария род — прошепна той.
Краят на измамения
Във вилата, в която бяха живели Гонсалес и Мерседес, слугите потриваха ръце и споменаваха с неприлични изражения избягалите си господари. Вестта за бягството на мнимите брат и сестра се бе разнесла из града надлъж и нашир и слугите очакваха всяка минута пристигането на кредиторите. Не мина много време и дойде търговецът на мебели. Той заповяда да вдигнат незабавно цялата мебелировка, като псуваше и ругаеше непрекъснато.
Един снажен човек изкачи бързо стълбата.
— Какво правиш тук? — извика той яростно.
— Господине, вие луд ли сте? — обърна се към него търговецът. — Аз дадох тези мебели под наем, значи са мои.
— А ето акта за продажбата им — кресна снажният господин. — Синьор Гонсалес ми продаде всичките си мебели. Нямате право да се докосвате до нито един от тях.
Докато двамата се караха, и други лица се появиха на сцената. Това бяха занаятчии, хлебари, месари, представители на разни модни магазини. Всички викаха и протестираха, че са били излъгани с големи суми. Слугите още от сутринта бяха оставили на сигурно място всички предмети, предназначени за зестра и гардероб на двамата съучастници, така че кредиторите не намериха нищо, освен празни долапи и куфар — нещо, което още повече ги ядоса. Скоро и слугите бяха обвинени в съучастничество на господарите си. Те отговориха на мъмренията и заканите на кредиторите с доста неблагоприлични думи. Караницата взе сериозен размер и за кратко време буйните американци се хванаха за косите.
— Ето го мистър Тейлър! — извика изведнъж един от борещите се. — Годеникът на онази дама трябва да отговаря за всичките ни загуби.
Тази дума падна като искра в барут. Всички се втурнаха към нещастния младеж, като го нагрубяваха, псуваха и хокаха.
— Държа вас отговорен за всичко, мистър Тейлър! — каза търговецът на мебели. — Вие ще ме обезщетите за всички нанесени загуби.
— Разбира се! — извика един слуга. — Ако не ми платите месечната заплата, ще ви дам под съд.
Уилям гледаше като луд тази бясна тълпа. Той обаче не даде никому отговор и мълчанието му още повече раздразни множеството. То започна да преминава от заплахи към действие. Изведнъж дойде неочаквана помощ за Уилям. На прага се показаха няколко полицейски агенти. Те веднага схванаха положението и освободиха младия човек, нападнат от всички страни.
— Махнете се всички! — извика полицейският пристав. — Докато не дам специално разрешение, никой да не смее да пристъпи прага на тази къща!
Полицаите изтласкаха безцеремонно измамените и разгневени кредитори, които напуснаха вилата с ругатни и обиди. Когато след това комисарят се огледа за Уилям, той беше изчезнал.