Лек трепет разтърси тялото му. Главата му падна настрана и той издъхна. Подпомогнат от полицаите, мистър Глоувър пренесе тялото на своя мъртъв приятел на канапето и затвори очите му.
— Кръвожадният демон отне още една надежда, взе още една жертва — промълви Глоувър. — Дано тя да е последната!
След това той излезе бързо навън и изчезна в тълпата, която се трупаше пред къщата.
Няколко дни след събитието дълго погребално шествие премина по улиците на Сан Франциско. Човешкото множество следваше двете погребални коли, които возеха жертвите от катастрофата, която вече описахме, и печалните лица на тези, които вървяха след катафалките, показваха, че двете нещастни души са искрено и дълбоко оплаквани от всички, които ги познаваха.
Шествието пристигна в гробищата. Под широка сянка на група дървета се намираше голяма мраморна гробница. Това беше семейната гробница на фамилията Тейлър. Там почиваха последните издънки на рода, изкоренени от градината на живота и приютени за вечен покой.
Бяха свалени от катафалките красивите ковчези, покрити с безброй венци и цветя, последен знак и изява на обичта, която можеха да засвидетелстват още приятелите и роднините. Преподобният свещеник влезе в гробницата, а ковчезите положиха до вратата. Множеството пазеше тържествено мълчание. Само вятърът излеко шумолеше между листата на дърветата.
Свещеникът започна молитвата. Той припомни с трогателни думи добродетелния живот на покойната мисис Тейлър. Той представи тази жена като жертва за доброто на сина й, изпълнена с майчина обич, и я обрисува като една нравствено извисена личност, оставила незаличими впечатления у ония, които я познаваха. След това духовникът се обърна към ковчега, в който младият Уилям Тейлър започваше вечния си сън.
— Днес ти бе готов и имаше намерение да се представиш пред божия олтар заедно с избраницата на своето сърце. Но всевишният е предвидил и разпоредил другояче. Денят за щастие той превърна в ден на жалейка и ние, твоите покаятели, те полагаме в ложето на вечния покой! Дори и да си сгрешил, като си скъсал по своя воля връзките си с живота, ние няма да те съдим, защото си претърпял сурови мъки, безкрайни болки, каквито малцина от нас са изтърпели. Спи сега във вечен покой!
Настъпи раздвижване сред тълпата. Разнесе се отчаяният вик на девойката Флорънс, която оплакваше Уилям, когото бе обичала толкова много и така горещо!
Жертва на лекомислието и любовта
Уилям Тейлър стана жертва не само на лекомислието и доверчивостта си, които го караха да гледа идеалистично на живота, но и на любовта. Най-силното, най-съвършеното и най-цялостно чувство у човека е любовта. Любовта между мъжа и жената, нужна, за да се създаде, сътвори и зароди нов живот като негово вечно продължение и победа над смъртта. Няма нормално човешко същество, което да не изпитва едно повишено самочувствие, когато бъде разтърсено от трепетите на любовта. Но докато у животните тя, макар и в по-груби форми, завършва с удовлетворяването на чисто физиологични нужди и служи пряко и изключително за една опреде лена цел, у човека е станала оръдие и средство за много нравствени безобразия и падения. Най-светлото и най-възвишено изживяване човекът често превръща в оръдие за грабеж, кражба, лъжа, измама, злоупотреба с нечие доверие, изнудване, плячкосване, предателство, доносничество. И жертвите в такива случаи са винаги нравствено чистите, вътрешно непорочните, вярващите в човека, в неговото просветление.
В хиляди случаи жената е ставала проводник на горните престъпления, съучастница в нравствени мизерии, оръдие на злото. Особено често това се случва с красивите жени. Докато ги е дарила щедро с външна физическа хубост, вътрешно природата им е отнела нравствената чистота. По-грозните жени, знаейки, че не са много търсени и желани, живеят по-нравствено и по-човешки. Красивата жена е високомерна, капризна, жестока, славолюбива, користолюбива и гледа на мъжете като на роби и жертви. Студено е нейното сърце. У нея има пламък само за злотворство.
Такава бе и Мерседес Итърби. И както става винаги, от красивата й външност лъхаше гордо и ехидно лицемерие, което неопитният, доверчив и честен младеж Уилям Тейлър взе за сърдечност, искреност и обич. Колко злодейски постъпи тя с него! Тя знаеше, че е неуловима и непобедима, защото бе изключително красива. Ненапразно народите имат поговорки, които казват, че много хубост не е на добро. Уилям Тейлър не можа да прозре нравствената нечистоплътност на Мерседес, защото беше много млад и неопитен. Пък и изобщо лицемерието трудно се улавя. Има жени, които дълги години или през целия си живот лицемерят със своите съпрузи в свещения храм на брака и в основата си такива бракове са най-нещастните, особено ако мъжът е честен човек.