Многото хубост разпалва и развращава жената. Тя знае, че с нея поразява, смущава, увлича, вплита, омагьосва мъжете. Любовта си една такава красива жена дава само користно, не от сърце.
Мерседес, подучена от демона Норт, постъпи така и нейна жертва стана невинният Уилям, когото предупреждението и предвидливостта на майка му не можаха да спасят.
Арестуването
Когато в Сан Франциско се случи всичко това, Ирма се намираше още в Огъста, понеже не можеше да напусне този град. От деня, когато получи известие от криминалната полиция, че върху нея пада едно ужасно подозрение, нещастната жена, без да разбира защо, знаеше само, че се намира под полицейски надзор. Тя напразно си блъскаше главата да дойде до някакъв извод. Едно беше ясно за нея: че Норт имаше пръст в тази работа. Кой знае какви черни планове още кроеше този човек срещу нея!
Нежната червенина на лицето й се бе стопила. Хубавите й очи често се давеха в горчиви сълзи. Вярната Юнона виждаше страданията на любимата си господарка и се опитваше да я утеши, но напразно. Все така напразни бяха и нейните увещания да напуснат тайно града. Ирма решително ги отблъскваше, защото бе уверена, че невинността и скоро ще излезе наяве. От едно обаче тя се страхуваше най-много. Липсата на документи можеше да я доведе пред съда, а това вече можеше да има много лоши последици за нея. Дали не й бе писано да страда дълги години в затвора? Само при тази мисъл от очите й рукваха поток сълзи. Всички нейни досегашни мъки й се струваха нищо пред тази ужасна перспектива.
Ирма не напускаше стаята си, понеже се страхуваше от любопитните погледи на нейните съквартиранти. Така минаваха ден след ден, бавно и мъчително.
Една сутрин бедната жена седеше, както винаги, самотна в стаята си. Юнона влезе бързо и й съобщи, че един господин иска да говори с нея. Ирма погледна към вратата и трепна. На прага стоеше агентът, който беше я посещавал вече. Лицето му изразяваше състрадание, понеже той беше повече от уверен в невинността на тази жена. Но беше и смутен, защото не знаеше как да започне.
— Боя се, че днешното ми посещение няма да ви бъде приятно! — каза най-после той.
Ирма му предложи стол. Тя предчувстваше това, което щеше да последва.
— Имате заповед за арестуването ми, нали? — каза тя кротко, но пълна с достойнство. — Аз съм страдала толкова много, ще изтърпя и това. Но ми се струва, че то ще бъде последното ми страдание.
— Наистина, получих нареждане да ви отведа във временния арест, но ви моля най-настоятелно да не считате това за унижение. Вашето арестуване ще бъде извършено най-внимателно, понеже полицията се убеди, че вие няма да се опитате да избягате.
Ирма го погледна с хубавите си очи. Сълзите бяха готови да потекат от тях.
— Тежко подозрение е паднало върху вас, но аз го смятам за неоснователно и съм убеден, че то ще рухне след няколко дни от само себе си. Аз дори отивам по-далече и вярвам твърдо, че вие сте невинна, абсолютно невинна!
— В какво ме подозират? — попита Ирма и в гласа й прозвуча остра болка.
— Нямам право да ви кажа това. Имаме само заповед да ви арестуваме.
— Благодаря ви от сърце! — каза Ирма спокойно. — Аз съм сама на този свят, без никаква закрила. Малкото приятели, които имах, са далече оттук. Има обаче един човек, който иска да ме погуби и на него трябва да благодаря и за тежките изпитания, през които трябва да мина сега.
— Кой е този човек? Кажете ми името му. Възможно е да ви бъда полезен в това печално дело! — каза бързо агентът.
— Не ме питайте, моля ви се! — отвърна Ирма. — Въпреки че ми е сторил толкова много злини, не искам да го издам.
Агентът я погледна учудено. Но изненадата му скоро отстъпи място на възхищението, защото се убеди, че тази жена има ангелско сърце. Страданията можеха само да закалят нейния дух, но не и да го помрачат.
— Трябва ли да ви придружа сега? — попита тихо Ирма.
— Не, мисис — отговори той. — Както ви казах и преди, полицията има доверие във вас, затова ще дойдете сама в съда. Ще ви чакам там по обяд. Не се страхувайте! Наредих да бъдете обслужвана добре във временния арест.