— Значи съм арестувана? — Ирма се разплака.
— Успокойте се, мисис — каза агентът състрадателно. — Аз съм убеден, че вашата невинност ще бъде доказана. Горко на онзи клетник, който е дръзнал да хвърли това подозрение върху вас. Той няма да успее да избегне цялата строгост на закона.
След тези думи полицаят побърза да се оттегли, защото разбра, че всички утешения бяха напразни. Негърката, която беше подслушвала зад вратата, влезе веднага при господарката си. Тя се закле пред себе си да отмъсти на непознатия клеветник.
— Хайде, мисис, да бягаме. Познавам всички скривалища и полицията няма да ни намери.
— Не, драга Юнона, не искам да бягам! — отговори твърдо Ирма. — Аз съм невинна. Бог ще ми помогне и в това толкова трудно положение.
— Юнона знае по-добре как отиват работите — отговори негърката. — Човек, като попадне веднъж в ръцете на полицията, не може да се отърве тъй лесно. Държат го цели месеци в затвора. После полицията ще узнае, че мисис е невинна, и един ден ще й каже: „О, извинете, ние се излъгахме!“. И тогава мисис ще е стояла напразно в тъмницата.
Но всички доводи на негърката не можаха да отклонят Ирма от взетото решение. Тя поръча на Юнона да занесе дрехите й в ареста и се сбогува с нея. Негърката не беше в състояние да задържи сълзите си.
— Аз ще бъда там, където е и мисис — извика тя. — Кажи на полицията да арестува и мене. Където бъде мисис, там ще бъде и Юнона — повтори тя и този път почти викаше. — Полицията не може да раздели Юнона и мисис!
Тези думи късаха сърцето на Ирма, но тя все пак се опита да утеши Юнона, защото се надяваше, че в най-скоро време ще бъде освободена.
Агентът я чакаше в двора на ареста и я помоли най-внимателно да го последва на горния етаж. Тук той я въведе в широка мебелирана стая. Погледът на нещастната жена падна върху прозореца, който гледаше към двора.
— Както виждате, няма решетки — каза агентът. — Ние сме напълно убедени, че ще облекчите нашата задача. Съжалявам само, че старият следовател се разболя. Неговият заместник е малко опърничав…
Ирма погледна уплашено любезния си доброжелател.
— Успокойте се! — побърза да каже той. — Това е само предварително следствие. След като се снемат показанията, ще бъде изпратен рапорт в Ню Йорк. Всичко нататък ще зависи оттам.
— Чувствам, че имате добри намерения към мен — каза Ирма трогната. — Заклевам ви се, че никаква вина не тежи на съвестта ми.
— Аз съм напълно уверен в това — отговори полицаят. — След няколко минути ще бъдете повикана пред следователя, затова послушайте моя съвет. Давайте кратки и ясни отговори и не се тревожете много от грубите му забележки! Надявам се, че всичко ще се обърне във ваша полза!
Ирма поиска да му благодари, но един разсилен влезе в стаята и я покани да го последва.
Следствието
Следователят беше млад мъж, чието несимпатично лице издаваше гордост и суровост. Той беше известен женомразец и злите езици говореха, че причината за това били многобройните откази, които получавал от жените на предложенията си за женитба. Когато разсилният въведе Ирма в кабинета, лицето му се сви в иронична усмивка. Писарят, напротив, погледна състрадателно бледото лице на обвиняемата.
— Как се казваш? — попита следователят със суров тон, като че ли Ирма беше виновна за всичките унижения, които беше претърпял с жените.
— Ирма Норт.
— Норт ли е името на родителите ти?
— Не, това е името на мъжа ми. Баща ми е граф Фон Хоенщайн, живее в Германия.
— Ах, да, един изпаднал благородник.
Ирма почувства, че кръвта преля в лицето й, но събра силите си и отговори хладно:
— Баща ми живее в имението си, замъка Хоенщайн.
Следователят измърмори няколко неразбрани думи.
— Защо напусна родителите си? — попита той след кратка пауза.
— Омъжването ми за инженер Норт беше причината — отговори Ирма печално. — Родителите ми бяха против тази женитба. Затова напуснах бащината си къща.
Следователят обръщаше спокойно делото, лежащо пред него. Изведнъж той каза:
— Тук е писано, че ти не си се венчала със споменатия инженер.
Ирма вдигна гордо глава.
— Кой смее да твърди това? — извика тя възмутена.