— Я се дръж по-прилично! Ако още веднъж си позволиш подобен тон, ще ти наложа дисциплинарно наказание.
Ирма изпадна в отчаяние.
— Ще направиш добре, ако отговориш на това, което те попитах преди малко — продължи следователят все така сурово и неумолимо.
— Венчах се в А. през април 18… — отговори Ирма, като сниши глас. — Черковните регистри ще потвърдят правотата на моите думи.
— Всеки може да говори така — каза сурово следователят. — Аз не вярвам на нито дума от това, което казваш.
В тази минута вратата се отвори и тайният агент влезе в кабинета.
— Няма ли да имаш добрината да се отнасяш по-внимателно с тези, които разпитваш? — каза той неочаквано.
Следователят трепна.
— Ах, ти ли си! Моля те да не прекъсваш следствието!
— Не, няма да те притеснявам, но бъди сигурен, мистър следователю, че ще доложа по-горе за начина, по който водиш следствието.
След този малък инцидент следователят поднови разпита, като се помъчи да придаде известна мекота на гласа си, но това трая само няколко минути.
— Ще приема венчавката ти с Норт за законна. Родиха ли се деца от този брак?
Очите на Ирма се просълзиха.
— Имам едно момиченце — отговори тя.
— Къде е то? — попита следователят.
— При баща си, Артур Норт.
— Така! Значи ти все още поддържаш отношения с този господин?
— Нищо не ме свързва вече с този човек — заяви Ирма решително.
— Но ти каза, че момиченцето е при него.
— Да, но без мое съгласие. Той ми го открадна.
— Съжалявам, но не мога да повярвам на тази добре измислена приказка — каза следователят подигравателно. Неочаквано той я запита:
— Къде се намира мнимият ти съпруг?
— Не зная — отговори Ирма и всеки би разбрал по гласа й, че тя казва истината. Само следователят не искаше да разбере това, затова продължи да измъчва бедната жена.
— Не е ли той Йохан Гулд, който по-късно избяга?
— Да — потвърди Ирма.
— На мене ми е известно, че ти си служила в неговата къща като компаньонка на мисис Гулд.
Ирма погледна наоколо си, сякаш търсеше помощ.
— А сега искам да зная къде се намира приятелят ти Фриц Шелер?
— И това не знам — отговори Ирма.
— Може да трупаш лъжа върху лъжа — каза следователят ядосан, — но помни едно: само ако една от тях, например че си дъщеря на някакъв граф, се опровергае, зле ще си изпатиш.
Ръцете на Ирма потърсиха опора, защото й се струваше, че ще падне. В последния момент обаче тя се овладя и погледна смутено следователя.
— Той те избавил от лудницата, така ли?
— Да.
— Лесно обяснимо — каза следователят с парлива ирония, — щом сте били в интимни отношения.
Търпението на Ирма се изчерпа.
— Какво означават тези думи? — каза тя, едва сдържайки гнева си.
— По-спокойно — извика следователят, — отговаряй само когато те питат! Аз и без това ще науча твоите истории. А сега слушай по-нататък! Този Шелер е имал основание да се страхува, че тъмните му дела ще бъдат разкрити скоро, и се е погрижил да избави съучастницата си.
— Не ви разбирам. За какви дела намеквате?
— Е, добре — каза следователят и в очите му засвяткаха зли пламъчета, — вижда се, че ти не си наясно, че си заподозряна в убийството на милионера Шмит.
Агентът, който беше станал и не изпускаше от очи Ирма, се притече тъкмо навреме, защото при последните думи бедната жена не можа да издържи и припадна.
— Моите почитания, следователю — каза той, — жалко, че не си се родил през време на инквизицията.
Следователят не се смути от тази забележка и каза тържествуващо:
— Ето, че тя се издаде! Моите думи дойдоха твърде неочаквано за нея и тя не беше в състояние да издържи тежкото обвинение.
Той може би щеше да продължи, но вратата се отвори и влезе възрастен господин, чиято фигура излъчваше достойнство и благородство. Той трепна, когато видя припадналата жена, и бързо се приближи. Агентът го поздрави почтително и въздъхна облекчено.
— Аз считам тази жена за една опасна престъпница — каза младият следовател, като сочеше Ирма.
— Нашата работа е само да снемем показанията, но не и да раздаваме правосъдие — каза старият господин. — Много пъти съм ви осъждал за начина, по който се отнасяте с обвиняемите. Той наистина е оправдан на запад, където имаме работа с убийци и горски разбойници, но, струва ми се, никак не е уместен тук, в централните щати, още по-малко при разпита на една дама, върху която е паднало само едно далечно подозрение. Впрочем аз вече оздравях и мисля да се заема с това дело.