— Къде е възрастният господин? — попита той.
— Излезе оттам — каза един пътник, като посочи отворената врата на вагона. — Ето ги, наближават гарата.
Полицаите се спуснаха след бегълците, а Роджър остана във вагона.
— Извън всякакво съмнение е, че човекът, който беше тук, бе Норт, наричан още Йохан Гулд. За нещастие не можех да го арестувам, защото съм в оставка. Името ми е Роджър, бивш началник на криминалната полиция в Ню Йорк.
Все пак Норт остави нещо в ръцете на полицията — два доста големи куфара. Роджър последва полицаите в участъка. Той реши да прекъсне пътуването си, защото присъствието му тук можеше да бъде от голяма полза при залавянето на престъпника. При обиска на куфарите не намериха нищо, освен малко долни дрехи. Полицаите бяха вече готови да ги затворят, когато Роджър каза:
— Почакайте, тези куфари имат секретни отделения!
С помощта на един нож Роджър успя да ги разтвори и пред очите на смаяните полицаи се показаха пачки банкноти. Но тяхното учудване порасна още повече, когато ги преброиха.
— Петстотин хиляди! — извика един. — Бога ми, това е огромна сума! Откъде ли са ги плячкосали?
— Струва ми се, че зная — обади се друг. — В Сан Франциско опропастиха една фамилия на име Тейлър, състояща се само от майка и син. Жената, която придружавала престъпника, играла ролята на вдовица. След като оплела здраво младия мъж в мрежите си, тя успяла да му измъкне парите. В това време съучастникът й ограбил банката и двамата изчезнали. Младежът се самоубил, а майка му починала от сърдечен удар.
— Ужасно! — извика Роджър. — Няма град, в който този клетник да не е направил някакво нечувано престъпление. Ню Йорк, Нови Орлеан…
— Чикаго — допълни един полицай, който досега не беше се намесвал в разговора.
— За това не зная нищо — каза Роджър и по лицето му се изписа любопитство.
— Там — започна да разказва полицаят — Норт се представил за френски маркиз и се вмъкнал в купето на вицегубернатора Уотсън. Жената на вицегубернатора се увлякла по него и му дала голяма сума пари, с което се компрометирала пред обществото и своя съпруг, който я застрелял от ревност и накърнено честолюбие.
В това време полицаите, които отидоха да преследват бегълците, се върнаха и доложиха, че те са успели да изчезнат в гъстата непроходима гора.
— Лошо — промълви Роджър, — престъпникът Норт е все още свободен!
Благодетелните съпрузи
След като заличиха следите си, Норт и Мерседес успяха да се доберат до малкия град Джорджтаун. Още по пътя те с ужас констатираха загубата на парите. Норт, макар ненапълно отчаян, стана мълчалив и никак не се мъчеше да прикрие лошото си настроение.
— Не се отчайвай, Артур — започна да го утешава Мерседес. — У мене има още пет хиляди долара, които ще ни стигнат на първо време. А докато те се свършат, има хиляди начини и средства да се сдобием с пари.
Норт вдигна очи и с възхищение погледна красивата жена, която гледаше тъй оптимистично на бъдещето.
В ресторанта на единствения хотел в Джорджтаун се хранеха първенците на града. Те образуваха нещо като кръг, централно място, в който си беше извоювал държавният секретар Грант. След като събра тези сведения, Норт поръча да му запазят две места. Наближаваше времето за вечеря и той се обърна към Мерседес:
— Не забравяй нашия план за събиране на помощи за пострадалите от голямото наводнение в Пенсилвания. И още, че аз ще разигравам ролята на стар и деспотичен съпруг, който непрекъснато измъчва своята млада и хубава съпруга. Държавният секретар е ерген. Уверен съм, че той няма да закъснее да се запали по тебе. А после…
— После остави на мен да преценя как по-лесно да оскубя тази златна птица — отвърна, смеейки се, Мерседес и в тази минута Норт беше готов да се закълне, че трудно може да се устои на съблазните на тази красива жена.
Обществото се беше събрало в салона, когато собственикът на хотела въведе Норт и Мерседес и ги представи на присъстващите. Ослепителната хубост на Мерседес веднага направи впечатление на всички мъже, но както изглежда, най-силно на секретаря Грант, който не сваляше очи от нея. Макар и да наближаваше петдесетте, Грант беше запазен мъж. Той се радваше на завидно състояние, а като ерген — и на особено внимание от страна на дамския свят в Джорджтаун. И същият този Грант признаваше сега в себе си, че всички жени на града бяха сенки пред несравнимата чужденка, а блясъкът в очите му издаваше радостта му от това, че беше успял да се настани на масата до нея. Той беше забелязал вече, че младата жена е пренебрегвана от съпруга си, затова се стараеше да бъде колкото се може по-внимателен и услужлив спрямо нея.