В това време Норт говореше оживено със съседа си.
— Шест хиляди души сега са без покрив там — извика той, така че да го чуят всички. — Това наистина е ужасно! Мизерията там е нечувана!
— Чули ли сте за това ужасно бедствие, уважаема мисис? — попита секретарят Мерседес.
— Да, но едва сега узнавам, че толкова хора са останали без покрив. Няма ли някакъв начин да се помогне на тези нещастници? — каза тя прочувствено и в очите й блеснаха сълзи.
— Навсякъде се пуснаха подписки за доброволни помощи — отговори любезният й събеседник, — но трябва да се съберат големи суми, за да може да се направи нещо!
— В такъв случай и аз ще пожертвам нещо за тази благотворителна цел. Ето, подарявам това за пострадалите.
Гостите обърнаха очи към говорещата и останаха изненадани, когато видяха, че тя откопча наниза си и го сложи в празната чиния пред себе си.
— За пострадалите в Пенсилвания — каза Мерседес със силен глас и подаде чинията на мъжа си.
Той я пое небрежно, извади портфейла си и каза с безразличие:
— Ето пет хиляди долара. Надявам се, че господата няма да ме принудят да се срамувам за тази нищожна сума.
Този жест на Норт оказа нужния ефект. В чинията започнаха да се слагат банкноти от едри по-едри.
— Познавам отблизо губернатора на Пенсилвания — каза Норт с още по-небрежен глас отпреди. — Позволявате ли да му предам тази сума?
Всички бяха склонни да се съгласят, когато един стар господин се обади:
— Предлагам г-н секретарят да изпрати парите на комитета за събиране на помощи в Кливлънд. Преди това ще ни запише имената, защото това е едно частно благодеяние.
Норт едва можа да се въздържи. Той не очакваше такъв обрат, който го лишаваше от последните му средства за живот, и хвърли яростен поглед към чинията, когато чу гостите да се съгласяват единодушно със стария господин. Погледна крадешком към Мерседес и забеляза, че тя беше запазила удивително хладнокръвие. Това го успокои малко. Ясно беше, че тя обмисляше някакъв план за излизане от нелепото и опасно положение. А тя не можеше да не успее, той имаше доверие в нея.
Когато секретарят обръщаше пламенен поглед към Мерседес, тя навеждаше срамежливо очи, но на лицето й трептеше усмивка, която благодареше и насърчаваше. До края на вечерята беше вплела напълно жертвата в мрежите си. Неочаквано тя каза на сътрапезника си:
— Обмислихте ли обръщението към комитета?
— Не още, след малко ще го напиша.
— Колко хубаво е да помагаш на страдащите — продължи Мерседес. — Аз на драго сърце бих пожертвала и живота си за такава благородна мисия.
— Почитаемо събрание — каза внезапно Грант, като стана. — Преди да се разотидем, предлагам да предадем сумата на уважаемата мисис, която взе инициативата за събирането на помощта. Аз мисля, че ние й дължим това внимание, защото тя не се поколеба да пожертва един предмет с голяма стойност.
— Браво, браво! — чуха се гласове от всички страни.
— Желаете ли да предадете на комитета резултата от пожертвувателността, мисис? — попита Грант любезно.
Мерседес кимна в знак на съгласие.
— Ще го направя с най-голямо удоволствие, още повече че желая да прибавя още една скъпоценност.
Отново екнаха гласове на полуда и възторг. Мерседес взе чинията и стана.
— Ще останете ли по-продължително време в Джорджтаун? — попита Грант предпазливо.
— Само няколко дни — отговори Мерседес, като му хвърли такъв поглед, че той едва не се задъха от вълнение.
— Това ще рече, че ще имам възможност да ви виждам по-често, мисис?
Мерседес не отговори. Тя хвърли още един пленителен поглед на секретаря и се отправи към стаята си. След малко Норт я последва.
— Събраха се близо шестдесет хиляди долара — каза Мерседес, като преброи парите. — Сега остава най-главното, затова ти ще продължиш да играеш ролята на ревнив съпруг. Колкото до влюбения глупак, той ще бъде благодарен, ако се отърве само с неколкостотин хиляди долара от мрежата, в която ще го оплета — завърши тя с демоничен смях.