На по-следващия ден първенците на Джорджтаун отново се събраха в хотела. Разговорите отегчаваха Грант. Погледът му беше втренчен във вратата, от която щеше да се зададе чудната жена със стария мъж. Той не я беше виждал предния ден, защото съпругът й не се чувстваше добре и двамата се хранеха в стаята си. Всъщност Норт подреждаше няколко куфара с необходимите вещи, които възнамеряваше да изпрати на гарата, откъдето щеше да ги прибере по-късно, за да не събудят подозрение. Най-после след дълго чакане вратата се отвори и Мерседес влезе под ръка с Норт. Двамата заеха местата си на масата.
— Няма ли да опиташ това ядене, драги Артур? — попита младата жена кротко.
— Остави ме на мира! — почти извика Норт. — Не виждаш ли, че говоря с господин Джонсън! Защо ме прекъсваш постоянно?
Мерседес извади кърпичката си и се престори, че избърсва очите си. Държавният секретар едва сдържа гнева си.
— Чудовищно! — каза той на себе си, като скръцна със зъби. — Как само този негодник се отнася с такъв ангел!
Когато вечерята свърши, Норт стана от мястото си.
— Още не се чувствам добре — каза той, като се обръщаше към жена си. — Остави ме да поспя няколко часа горе. Ти можеш да останеш долу, защото се безпокоиш прекалено. Разбра ме, нали?
Мерседес изслуша тези думи с наведена глава. След това придружи съпруга си до стаята. Грант, който остана сам, тъй като другите гости се бяха разотишли, слушаше, изпълнен с гняв и възмущение, неговото недоволно мърморене и упреците му, отправени към жената, която го владееше напълно.
Мина известно време и висшият чиновник остана изненадан, като видя жената на своите мечти в приемния салон. Унесен в мисли, той не беше забелязал нейното появяване. Когато Грант се приближи, Мерседес скочи изплашена.
— Моля ви се, мисис, останете! — помоли я той кротко. — Извинете, ако ви отегчавам, но не мога да остана безучастен, като ви гледам да страдате!
— Разбирам, че ми желаете доброто — пошепна тя, — но всичко е напразно, тъй като не можете да ми помогнете. Ще трябва да понеса сама нещастието си. Боже мой, какъв грях съм сторила, че трябва да понасям тези мъки в най-хубавите години от младостта си?
— Какво? Да не би онзи клетник да си позволява да ви малтретира? — извика Грант пламенно.
— Съжалете го, моля ви! Той все пак е мой съпруг — промълви през сълзи Мерседес и наведе глава, при което разкри един червен белег на врата си.
— Какво е това? — извика яростно влюбеният мъж. — Изглежда той ви е ударил!
— Не произнасяйте тази страшна дума! — сепна се Мерседес, като кършеше отчаяно ръце. — Съжалете ме и ме оставете!
— Не говорете така — проговори Грант горещо и умоляващо. — Няма да мога да понеса спокойно вашето погубване. Не извръщайте погледа си от мене. Аз ви обичам, обожавам ви. Вие завладяхте сърцето ми още от първия миг, в който ви видях.
— Спрете, мистър Грант! Не искам да слушам такива думи, аз съм омъжена жена, обвързана със съпруга си. При това той е ужасен ревнивец. В състояние е да ме убие… Но, Боже мой, какво ми стана? Кажете ми, че не чухте тази ужасна дума?
— За щастие я чух — отговори секретарят с глух глас — и знам какво ми предстои да направя за вашето спасение, скъпо същество.
Мерседес изведнъж скочи от стола си.
— Струва ми се, че чувам стъпки! — каза тя. — Сбогом, прощавайте!
С тези думи тя изчезна и остави сам смаяния секретар. Тя се изкачи бързо по стълбата и влезе в стаята, като заключи внимателно вратата след себе си. Норт лежеше спокойно на едно канапе. Той погледна усмихнат своята съюзница, която се отпусна, заливайки се от смях, на един стол до него.
— Оплетох го като муха — каза тя самодоволно. — След няколко дни ще избягаме с него и после ще изпълня плана си. Но накъде ще се отправим след това?
— Към южните щати, където полицията не е толкова бдителна. Имам грандиозен план, който ще ни направи пак милионери. В последно време ти играеше главната роля. Сега е мой ред да се проявя. И това ще сторя по блестящ начин — завърши Норт решително.
Заподозряната
След ужасния разпит Ирма бе обхваната от силна треска. Сега, вече оздравяла, тя се намираше отново пред съдебния следовател.
Читателите вероятно си спомнят, че Мери, измамена от съпруга си, бе ходила при Маршъл Бърнард и бе поставила в такава неблагоприятна светлина Ирма, че последният, като обмисли някои обстоятелства от живота й, например бягството й от лудницата, които му се сториха във висша степен подозрителни, издаде заповед за нейното арестуване. След като Норт ограби Мери и бе демаскиран от граф Фон Хоенщайн, Мери изпадна в неописуемо душевно смущение. Жадна за отмъщение, тя замина за южните щати, за да търси престъпника, но в бързината си забрави да опровергае твърденията си пред Маршъл и по този начин да свали всяко подозрение от нещастната Ирма.