„Скъпа,
Защо ме отбягвате? Дали не се е случило нещото, от което най-много се страхувам? Горко тогава на онзи подлец, ако си е позволил спрямо вас държане, което в никой случай не би било допустимо. Аз ви изповядах любовта си и очаквам отговор. Уверете ме, че той ще бъде благоприятен! Позволете ми още веднъж да разговарям с вас!
Ваш завинаги: Г“.
— Това е повече, отколкото очаквах — каза Норт, след като прочете писмото. — Сега знаеш какво трябва да правиш.
Мерседес отговори тутакси на паметния обожател, като му определи среща в същия салон, в който той й бе изповядал увлечението си.
Уреченият час наближи. Мерседес беше необикновено весела. На излизане от стаята тя се обърна още веднъж и каза:
— Бъди спокоен, Артур, след няколко дни ще имаш удоволствието да преследваш „избягалата си жена“.
Норт не можа да сдържи смеха си. Той също искаше да й подхвърли няколко шеговити думи, но Мерседес бързо изчезна. Грант я очакваше със свито сърце. Най-после я съзря и сърцето му се сви още по-болезнено. Към него идваше една измъчена жена, чийто страдалчески поглед бе отправен към земята.
— Какво се е случило? — попита Грант.
— Дойдох да си взема сбогом — отговори Мерседес с изгаснал глас. — Животът вече няма никаква стойност за мене. Не искам да живея повече.
— Не, скъпа — извика разчувстван Грант, — ти ще живееш за мене. При мен сърцето ти ще намери желаното спокойствие.
Секретарят загуби всякаква власт над себе си, притегли пленителната жена в обятията си и започна да покрива устните й с пламенни целувки.
— Мерседес, любов моя — промълви той страстно, — кажи, че ме обичаш. Кажи ми, че си моя, моя завинаги.
— Да, обичам те, Грант — прошепна едва чуто Мерседес. — Обичам те отдавна, но мъжът ми… ах, ти не го познаваш. Той е страшен, когато се разсърди.
Грант я прегърна със страстен порив, сякаш искаше да я задържи завинаги при себе си.
— Вдругиден заминаваме — промълви младата жена. — Имаме имение в Мексико, което се охранява от предани на мъжа ми хора. Стигнем ли веднъж там, ти никога вече няма да ме видиш, любими.
— Но ти няма да отидеш с него! — извика Грант решително. — Аз ще избягам с тебе.
— Не, няма да направиш това — прошепна красивата изкусителка. — Помисли за положението, което заемаш. Мъжът ми ще те издаде и ти ще се компрометираш окончателно.
Грант размисли за миг. Лицето му изведнъж се проясни и той каза:
— Има едно средство да излезем от това заплетено положение. Пиши на мъжа си, че си решила да се самоубиеш. Утре вечер ще напуснеш тайно хотела. Аз ще те чакам с един файтон, който ще ни отведе на гарата. Имам чифлик на няколко мили от града. Ще те заведа там и още същата вечер ще се върна в града. После ще намерят шапката ти на брега на реката и всички ще повярват, че си потърсила смъртта във водата. А пък аз, щастливецът, ще дойда в обятията ти, щом мъжът ти си замине. Когато бъде вече в Мексико, ще се венчаем тайно, а след неговата смърт ще те обявя пред света за своя съпруга.
Мерседес се хвърли с радостен вик на шията на Грант и почти го задуши с пламенните си целувки.
— Имам доверие в тебе, любими — каза тя с пленителен глас. — Чувствам, че намеренията ти са благородни. Вземи ме! Аз съм твоя!
Норт беше повече от доволен, като узна резултата от срещата.
— И аз не стоях със скръстени ръце — каза той. — През време на любовната ти среща узнах, че преди няколко дни Грант е получил голяма сума пари. Той ги носел винаги в себе си, така че работата е наред.
— А къде мислиш да ни хванеш в „бягство“? — попита, смеейки се, Мерседес.
— Недалече от мястото, дето взехме файтона за Джорджтаун — отговори твърдо Норт.
Бягството
Нощните сенки бяха легнали върху тихия град и улиците му изглеждаха мъртви.
В хотела беше тихо, защото всички гости си бяха легнали. Една черна сянка се промъкна през коридора. Беше подкупеният от държавния секретар келнер. Той почука на вратата на стаята, заемана от Норт и Мерседес. Мерседес се появи, забулена с воал.
— Елате, мисис, ще ви заведа при господин Грант. Съпругът ви спи ли?
— Да, той спи тежко — отговори Мерседес. — Успокоителното, което му дадох, действа чудесно.