Грант сякаш беше поразен от гръм.
— Но тази сума е баснословна! — извика той с треперещ глас.
— Разбирам вълнението ви — каза Норт студено, — но аз мисля, че друго не ви остава. Ако не сте съгласен, сбогом. Ние заминаваме за Мексико.
Грант бръкна машинално в джоба си и извади натъпкания си с банкноти портфейл. Отброи двеста хиляди и ги подаде все така безучастно на Норт. Ръката му трепереше, което накара Норт да се усмихне.
— А сега — каза той — бъдете така любезен да ми отстъпите и колата си, за да откарам безчувствената си съпруга.
Сякаш тласкан от невидима сила, Грант се подчини и на това, без да продума нито дума. Скоро неговото място бе заето от Норт, който се приготви да подкара конете.
— Оставям ви коня си, за да се върнете с него в града. Ах, без малко щях да забравя! Има едно писмо за вас. То съдържа известни подробности, които, вярвам, ще ви заинтересуват. Прочетете го, когато се приберете вкъщи! А сега останете със здраве, господин държавен секретар, ние трябва да побързаме, защото можем да изпуснем влака!
В Грант се бореха различни чувства — ту яд, ту злоба, които на свой ред отстъпваха място на примирение от неочаквания обрат, докато най-после този самотен мъж почувства безкрайна болка от загубата на любимата жена. Той се метна на коня си и препусна към Джорджтаун.
Когато стигна у дома си, първата му работа бе да прочете писмото. Ето какво съдържаше то:
„Уважаеми господин секретар,
Когато четете това писмо, аз и жена ми ще бъдем на път. Благодаря ви за сумата, която ми дадохте като откуп за мълчанието. Тъй като имам нужда от пари аз ще я запазя за себе си, т.е. ще я поделя между мен и съпругата ми, която по това време ще се е съвзела от фалшивия си припадък. Тя заслужава напълно това, защото изигра великолепно ролята си. Умоляваме ви, не правите никакви глупости във връзка с нещастната си любов!“.
— Хиляди дяволи? — изрева Грант и започна да се разхожда като ранен звяр из стаята. Мъчно може да се опише състоянието, в което изпадна той след този удар. Но най-голяма болка му причиняваше мисълта, че се беше оставил да го подведат като незрял хлапак. Той почувства, че се задушава, и падна на един стол…
В същото време Норт и Мерседес, разположени удобно в едно купе, пътуваха весели и доволни на изток.
— Ето твоята част, дете мое — каза Норт, като се смееше. — Имам ужасно желание да видя мутрата на господин секретаря в този момент. Бога ми, подобно зрелище не би могло да се заплати така добре!
Свободна
Ирма все още се намираше в предварителния арест. Едничката й утеха бе, че й оставиха Юнона, която се стараеше да вдъхне вяра и кураж на господарката си.
Отвън се чуха бързи стъпки.
— Идват да ме вземат, за да ме отведат в Ню Йорк! — промълви Ирма отчаяно.
Вратата се отвори и старият надзирател се отправи към Ирма.
— Идвам да ви съобщя една много радост на вест. Току-що получих нареждане от Ню Йорк да ви освободя.
Ирма не можа да разбере веднага значението на тези думи. Тя бе изгубила и разума, и чувствата си. Съдебният следовател съжаляваше, че така изведнъж й беше съобщил тази новина.
— Да не би да сънувам? — прошепна Ирма с отпаднал глас. — Вече съм свободна!
— Да, мисис — отвърна доволен следователят. — Но със същата телеграма ви умоляват да останете още няколко дни в Огъста, защото имат да ви предадат още някои важни съобщения.
Тези думи не само изненадаха, но и озадачиха Ирма. Какво ли означаваше това? Дали тези съобщения се отнасяха до нейната малка Лидия? При тази мисъл тя почувства прилив на радост, без да й даде външен израз. Ограничи се само с въпроса:
— Мога ли да напусна полицията?
— Разбира се — потвърди следователят, — но ми позволете преди това да ви поздравя от сърце! Не забравяйте и съвета ми: върнете се при баща си! Аз съм уверен, че той ще ви приеме с отворени обятия.
— По-напред ще потърся детето си, а след това ще отида при баща си и на колене ще го моля да ми прости…
Бяха се изминали два дни от освобождаването на Ирма. Тя седеше една вечер в стаята си, отдадена на мислите си, когато чу зад вратата шумолене на рокля. Някой почука леко.
— Влезте — каза Ирма изненадана.
Вратата се отвори почти безшумно и в стаята влезе една жена, чието лице бе скрито под воал.