Мери слушаше с внимание.
— Описваш ми тъкмо чувството, което изпитвах и аз, когато погледнех мъжа ти в очите. Сега ми е ясно: този човек притежава някаква тайнствена сила. Но неговите беззакония са толкова многобройни, че краят на Артур Норт ще бъде ужасен.
Ирма не каза нищо.
— Детенцето ти при него ли е? — запита неочаквано Мери.
— Да — отговора Ирма печално, — той ми го отне.
— Ако полковник Роджър беше тук! Той е единственият човек, който може да ни помогне да намерим малката Лидия. Като не повярвал във виновността ти, този честен човек си подал оставката.
— Нима полковник Роджър си е подал оставката заради мен?
— Да — отговори Мери, — и Маршъл ми отправи сериозни упреци, задето станах причина с моите донесения да се отстрани от служба този толкова способен и уважаван човек.
Ирма бе дълбоко развълнувана. Значи Роджър й бе останал верен дори и тогава, когато всички я бяха изоставили. Тя настоя пред Мери да й разкаже всичко, каквото знаеше за този случай, но Мери не можа да й каже нищо повече. Вместо това извика внезапно:
— Колко съм объркана! Не съм ти казала още най-важното. Слушай! Норт ми беше споменал, че си дъщеря на един гражданин, заподозрян по политически причини. Аз му повярвах, докато един ден не ме посети някакъв господин, който ми се стори отначало много подозрителен, и ме увери, че Норт ме бе излъгал. Отгатни кой беше той, скъпа ми Ирма?
Ирма отвори широко очи и загледа учудено Мери.
— Бе един господин от Германия. Ти го познаваш много добре, защото това бе… баща ти — граф Фон Хоенщайн.
Силният вик, изтръгнал се от гърдите на Ирма, проеча в стаята.
— Баща ми е бил при теб? — извика тя. — И какво ти каза?
— Търсеше те, мила. От него узнах, че ти си законна съпруга на Норт и че той подло те бил излъгал.
— Баща ми говори ли ти за мен? — попита Ирма боязливо.
— Разбира се. Той те защити от обвиненията на оня подлец. Това може да го направи само баща, който обича детето си. После тръгна да те търси. Тъй като не те намерил, доколкото узнах, се е върнал в Германия.
— Благодаря ти, Боже! Най-после отне тежестта, която толкова години потискаше сърцето ми. Добрият ми татко ми е простил… простил ми е!
Съучастниците
След като ограбиха секретаря Грант, Норт и Мерседес се установиха в Монтгомъри, столицата на щата Алабама. Норт пак се отдаде на старата си страст — играта на карти — и парите му скоро се стопиха в игралните клубове. Тогава той се опита да изтръгне пари от съучастницата си, но срещна решителен отпор.
— Не мога да ти дам нищо — отговори Мерседес на неговите многократни настоявания. — Искам да сложа настрани тези няколко хиляди долара, които ми остават.
След като чу този решителен отказ за последен път, Норт повдигна рамене и хвърли към Мерседес поглед, който не предвещаваше нищо добро. Двамата си размениха обидни думи и Норт напусна стаята, като остави Мерседес развълнувана и смутена. Останала сама, младата жена изведнъж почувства нещо като угризения на съвестта. Тя си спомни, че невинаги е била такава и че като девойка бе мечтала за щастие и любов. Но съдбата бе неблагосклонна. Измамена и изоставена от първия си любовник, тя пое пътя, който води все по-надолу и по-надолу, докато най-после стана една опасна авантюристка. Сега тя се почувства самотна и изпита отвращение от себе си. И най-вече от Норт, този човек, който не се спираше пред нищо. Изведнъж в съзнанието й изплува спасителна мисъл. Тя трябва да се отърве от този опасен съдружник, чиято глава беше оценена твърде високо от властите.
Уморена от мисли и тревоги пред неизвестността, Мерседес си легна. Сънят й бе неспокоен. Тя често се стряскаше, като че ли в стаята имаше призраци. По едно време забеляза много ясно някаква бледа сянка, която се промъкваше край спуснатите завеси на прозореца. Дали и това не беше просто халюцинация? Мерседес не смееше да помръдне. Най-после се престраши и се спусна към прозореца. Там нямаше никой. Прозорецът беше затворен, вратата, която бодеше към стаята на Норт — също. Мерседес си легна отново, малко успокоена, но не можа да заспи до сутринта. На следващия ден поиска да направи някакви покупки. Когато отвори касичката, с ужас забеляза, че липсваха двадесет хиляди долара. Веднага си спомни погледа на Норт и й стана ясно чия беше сянката през изминалата нощ и кой беше крадецът.