— Не мога да я приема — отговори Ирма. — Не ми се сърди, драга приятелко, но ми е невъзможно да приема пари от теб.
Мери не опита втори път. След кратко мълчание тя каза:
— Ще отида за малко при Юнона, за да й помогна в събирането на багажа.
— Искаш ли да ми направиш една услуга? — попита тя шепнешком негърката.
Юнона кимна с глава в знак на съгласие и се усмихна, при което разкри хубавите си зъби.
— Слушай, Юнона, не бих била спокойна нито ден, ако зная, че приятелката ми е без средства. Ти си едно предано и честно момиче, искаш ли да вземеш малка сума, с която да подпомогнеш господарката си в случай на нужда. Пази се Ирма да не узнае откъде си се сдобила с тези пари.
— О, бъдете спокойна, мисис никога не ще узнае. Юнона е много хитра!
Мери връчи на вярната негърка три хиляди долара, като й даде и адреса си, за да й пише, щом парите се свършат. Часът за отпътуване наближаваше. Двете приятелки стояха прегърнати на перона на гарата и сълзите им се смесваха.
— С нетърпение ще чакам завръщането ти, скъпа Ирма! — говореше развълнуваната Мери.
— Ще дойда, Мери — уверяваше я Ирма през сълзи. — Щом намеря Лидия, ще изпълня обещанието си.
Влакът тръгна. Ирма остана на перона и го проследи с очи, докато изчезна в далечината.
На следващия ден самотната жена, придружена от Юнона, напусна Огъста и се отправи за Колумбия, където се надяваше да намери Норт и детето си. Там се настани в един пансион и животът й затече спокойно, докато надвисна нова опасност над нейната глава. Тя забеляза, че от известно време някакъв непознат, пристигнал преди няколко дни, често сядаше до нея и просто я гледаше втренчено. Този поглед я смущаваше, защото в него не се четеше нищо друго, освен дива страст.
Лонг, богат плантатор от околността, постепенно доби кураж и скоро от думи премина към дела. Ирма ревностно го отбягваше, но един ден той дотолкова се увлече, че се спусна след нея по стълбата с явното намерение да я задържи. Юнона внезапно излезе от стаята на господарката си и го измери с такъв ненавистен поглед, че той побърза да се оттегли, като мърмореше неразбрани думи.
— Това е много лош човек — каза негърката, — Юнона го познава.
Ирма погледна въпросително слугинята си, която продължи да говори.
— Той е мръсник. Постоянно бие горките негри, които работят на плантацията му. Мнозина е пратил на онзи свят, а не са малко и ония, които е гонил до смърт с кучетата си. Няма никаква милост!
Когато узна това, Ирма реши да бъде още по-предпазлива. Плантаторът я проследи веднъж по улицата и я спря. Поиска и обяснение, задето тя го отблъскваше, и й предложи своето приятелство, но Ирма отказа. Това го разгневи и той каза грубо:
— Всяка млада дама би счела за голяма чест приятелството и вниманието на плантатора Лонг. Помнете още, че когато някой ме обиди, способен съм да си отмъстя.
— Искате да ме изплашите ли, мистър Лонг? — извика възмутена Ирма. — Никога не бих допуснала, че един джентълмен е способен да потъпче достойнството си до такава степен! А сега се отстранете от пътя ми колкото се може по-бързо, защото в противен случай ще потърся помощта на полицията.
При тези думи Ирма си тръгна. Тя не се обърна да види яростния поглед, с който Лонг я изпрати и в който съдбата беше включила новата опасност, на която я излагаше.
На следващия ден Ирма се премести в друга квартира. Същия ден следобед тя се връщаше от администрацията на местния вестник, където бе дала обява за работа. Когато наближи стаята си, чу необикновен шум. Ясно се чуваше гласът на Юнона:
— Ще ме пуснете ли, подлеци!
— Мълчи, проклетнице, или ще опиташ камшика! — извика един груб глас.
Ирма премина бързо през коридора и влетя в стаята си. Тук намери трима мъже, които държаха Юнона със здравите си ръце. Бедната негърка отчаяно се дърпаше.
— Как се осмелявате да се промъквате в стаята ми без разрешение?
— Извинете, мисис — каза единият, като се мъчеше да придаде на гласа си колкото се може по-любезен тон. — Тази негърка е избягала от плантацията на нашия господар. Нейният контракт я задължава да работи още много, докато отработи парите, които е получила предварително.
— Това не е истина — извика негърката. — Юнона никога не е бягала. Това е гнусна лъжа.
Ирма се намери в затруднение. Тя изтича на улицата и повика двама полицаи, на които разказа случката.