— Стойте! — извикаха те с влизането си в стаята. — Как смеете да отвличате слугинята на тази госпожа?
— Тя избяга от нашата плантация — отговори същият, който посрещна и Ирма. — Попитайте другарите ми, те ще потвърдят моите думи.
Останалите кимнаха одобрително с глави. Тогава един от полицаите се обърна към Ирма:
— В такъв случай не можем нищо да направим, мисис. Щом двама бели потвърдят за някои негър, че е избягал, ние нямаме право да му оказваме помощ. Такъв е законът.
Ирма беше безпомощна. Тя разбра това, когато колата, която откарваше нейната вярна Юнона, потегли бързо и изчезна из улиците на града. Сега вече не притежаваше нищо. Тя беше решила да пише на Мери, когато си спомни за обявите във вестника. Отиде в администрацията и там й предадоха две писма. Едното тя остави настрани и съсредоточи цялото си внимание върху другото. Някоя си мисис Хариета Бърк, плантаторка от околността, й предлагаше срещу сто и петдесет долара месечна заплата ръководството на домакинството в замъка й Харвидейл, защото тя била твърде стара и уморена.
Ирма се зарадва, доколкото можеше да се радва в това състояние. Тя написа веднага няколко реда на старата дама, като й съобщи между другото, че след един ден ще бъде в замъка. След това пусна писмото в пощата и се върна вкъщи, за да се приготви за път. Горката Ирма не подозираше, че отива право в леговището на звяра…
В жилището на тигъра
Замъкът Харвидейл представляваше чудновата постройка, разположена върху височина, заобиколена от всички страни с обширно, засято с памук поле.
— Мисис Бърк ще дойде веднага — съобщи слугата, който посрещна Ирма.
След няколко минути вратата се отвори и в стаята влезе възрастна дама, която никога не е била хубава. Тя покани Ирма да седне, но младата жена не се чувстваше спокойна под изпитателния поглед на старата госпожа.
— Получих писмото ви — каза тя след кратка пауза. — Животът тук не е много разнообразен и аз се съмнявам, че ще можете да свикнете с новото си местожителство, мисис Норт.
— Напротив, мисис Бърк — отвърна Ирма. — Аз съм живяла винаги в уединение, затова се надявам, че тук, при вас, ще ми бъде много приятно.
Плантаторката я изгледа недоверчиво.
— Позволете ми да ви попитам, тук наблизо не се ли намират именията на мистър Лонг?
Силна кашлица задави мисис Бърк, така че тя не можа да отговори на въпроса. Най-после се успокои и каза, като разтягаше думите си:
— Каква грозна кашлица!… А, да, имението на мистър Лонг се намира наблизо… Само няколко мили оттук. Познавате ли някого там?
Тогава Ирма разказа на старицата как и по какъв начин бе отвлечена слугинята й.
— Да, това е твърде неприятно! Аз се срещам много рядко със съседа си, но при това положение ще се опитам да направя нещо за вас.
Ирма й благодари и поиска разрешение да се оттегли. Мисис Бърк я придружи до апартамента й. Това, което я изненада още от самото начало, беше необикновеният разкош, с който той беше мебелиран. Нейната работодателка схвана учудването й и побърза да каже:
— Тук, в южните щати, хората са много разглезени. Затова не трябва да се учудвате, че ще ви заобикаля подобен разкош. Вярвам, че скоро ще свикнете с него. А сега ще ви оставя сама да си починете. Ще ви чакам за обяд в салона.
С тези думи мисис Бърк напусна стаята. Ирма й благодари още веднъж, но в нейното сърце се загнезди лошо предчувствие. Един вътрешен глас я предупреждаваше да се пази…
Няколко дена по-късно тя се разхождаше из просторната градина в замъка на мисис Бърк. Незабелязана от никого, стигна до края й и се огледа. Висок насип заобикаляше цялата градина и я отделяше от памучните полета. Тук-там по насипа имаше стълбички, така че Ирма можеше да се изкачи на него. Тя стори това и първото нещо, което видя, беше пълният с вода изкоп, който се простираше в подножието на насипа. Зад него стотици нещастници с приведени гърбове обработваха памучните плантации. Горките негри бяха принудени да работят до изнемога, ако не искаха да умрат от глад. Те бяха получили всичките си пари в аванс и не можеха да напуснат плантацията, преди да изплатят дълга си с работа. Камшикът играеше пак старата си роля.
Ирма изпита дълбоко състрадание към тези нещастници, които се измъчваха до смърт под палещите лъчи на слънцето. Тя тъкмо искаше да слезе от насипа, когато забеляза една полугола негърка, която я следеше внимателно с очи. Беше твърде далече от нея, за да може да я познае, но нещо й подсказа, че това е Юнона. В това време един надзирател съгледа негърката, приближи се бързо към нея с коня си и я обсипа с камшични удари. На Ирма й се стори, че чува ясно жестоките удари, които се сипеха върху гърба на нещастницата. Не можеше повече да гледа тези безчовечни отношения и извърна глава, когато един конник, яхнал чудно хубав кон, се показа между надзирателите. Те го поздравиха почтително. След малко той се приближи към окопа и Ирма изтръпна, като позна в него Лонг. Какво означаваше това? Дали мисис Бърк не я беше излъгала и примамила с хитрост в неговото жилище?