Ирма не беше далеч от истината. Тя трябваше само да чуе разговора между Лонг и мисис Бърк, за да получи пълна увереност. Той влезе безцеремонно при мнимата владетелка на замъка, която всъщност беше негова домоуправителка, и я запита:
— Къде е тя?
— Горе в стаята си — отговори старата жена.
— Изигра ли си добре ролята?
— Много добре, мистър Лонг, но мисля, че този път няма да победите така лесно жертвата си.
— Мълчи, стара вещице! Не се грижи за моите работи. И без това ми създава немалко грижи проклетата слугиня на тази жена. Тя открито развращава и бунтува негрите ми.
— Но щом е така, защо не я пуснете?
— За да отиде в Колумбия и да вдигне против мен и небето, и земята ли? Не, аз на драго сърце бих я застрелял като куче, ако не се страхувах, че хората ми ще се разбунтуват…
Той придружи думите си с псувня, взе камшика си и напусна стаята на домоуправителката.
Засилване на опасността
Какво се бе случило през това време с Юнона? Надзирателите я бяха завели в плантацията при замъка Харвидейл, където Ирма беше се оказала пленница на Лонг. Юнона не се предаде лесно. Тя причини маса главоболия на похитителите си още по пътя и те й се заканиха:
— Почакай само, проклетнице, ще ти смъкнем черната кожа!
— Посмейте само да ме пипнете! — извика негърката. — Когато дойде полицията, ще покажа гърба си и тогава вие всичките ще влезете в затвора.
Тази закана въздейства на грубите мъже. Те имаше за какво да се боят от полицията. Тя отдавна държеше под око имението на Лонг и сега чакаше най-малкия повод, за да се намеси в страшните беззакония, които се вършеха там.
Като стигнаха, оставиха Юнона в колибата, предназначена за нея. Негърката още не беше се окопитила, когато при нея влезе старшият надзирател, заклетият мъчител на нещастните негри.
— А, това е значи пиленцето, което е излязло от кафеза си? — каза той подигравателно.
— Лъжа! — каза пленницата. — Не съм работила тук никога.
— Мълчи, негоднице, или искаш да те оставя мъртва на земята!
— Опитай се само да го направиш — изсъска Юнона диво. — Всичките ти закани са празни приказки. Боят вече не е позволен.
— Така ли? Аз пък ще ти докажа противното — изрева човекът и удари беззащитната негърка през ръката.
Юнона нададе болезнен писък.
— Ето ти още един, за да не се изкривиш на една страна — каза той подигравателно и я удари през другата ръка.
Този път негърката захапа устни и посрещна удара с мъжество, което би направило чест и на най-сърцатия мъж. Само в очите й светнаха такива пламъчета, че надзирателят неволно отстъпи назад. Той излезе от колибата, но след малко се върна и хвърли в краката на безмълвната Юнона едно вързопче.
— Ето ти дрехите за работа! — каза той презрително. — Хайде, събличай градската премяна!
Той хвана Юнона за рамото. Тя се дръпна назад и ръката на надзирателя се плъзна по роклята й.
— А, какво криеш тука? — възкликна той учудено, защото беше напипал пакетчето с парите. Юнона се опита да се възпротиви, но нищо не помогна. Това само възбуди още повече любопитството на мъжа и той с едно дръпване разкъса роклята така, че пакетчето остана в ръката му.
— Не се излъгах, пари са! — каза той и очите му засвяткаха алчно. — Не се съмнявам, че си ги откраднала, проклета негърко.
Тя се хвърли като дива котка върху него, но един силен удар с камшика я свали на земята.
Надзирателят тържествуващо скри парите в джоба си и напусна колибата.
— Скъпо ще ми платиш за тази кражба! — извика Юнона след него. — Почакай само малко и ще ме опознаеш добре!
След половин час старшият надзирател се върна и с груби псувни изкара Юнона на работа в памучните полета.