— Този човек — Юнона посочи главния надзирател — ви е мъчил най-много. За своите жестокости и беззакония той е получил добри пари от господаря си. Ето ги, те са ваши.
И тя подаде парите на най-стария негър.
— Ще ги поделиш справедливо между всички, защото те са напоени с тяхната кръв и оросени със сълзите им.
Тълпата нададе радостен вик, но Юнона направи знак, че ще продължи да говори. Множеството стихна.
— Слушайте сега добре какво ще ви кажа. Най-големият тиранин е плантаторът Лонг. Той безчинстваше с дъщерите ви, подпомаган от този окаяник. С години ви е принуждавал да му работите срещу нищожни заплати. Само на думи бяхте свободни, а в действителност сте истински роби! Но това още не е всичко. Звярът Лонг похити скъпата ми мисис. Там е неговият замък. Слугите са с вас. Освободете бедната жена, която страда само заради прищевките на този човек, и му отмъстете така, както заслужава!
Последва страшен вик — вик на хора, жадни за отмъщение.
— Стойте! — извика Юнона, като видя, че негрите се отправят към замъка. — Нека по-напред освободя моята мисис. Вие можете да дойдете след половин час!
Негрите я послушаха и повлякоха вързаните надзиратели към близката гора. Юнона се затича към замъка с такава бързина, сякаш беше подгонена от някого. Стигна до широкия ров, пълен с вода. Не се спря нито за миг, защото знаеше много добре мястото, където няколко дъски съединяваха двата бряга. Премина ги все така тичешком, изкачи бързо насипа, прекоси градината и едва дишаща от умора, пристигна пред главния вход на господарската къща.
— Работниците са освободени и ще пристигнат веднага. Долу мъчителите! — извика Юнона на слугите.
Радостен вик се изтръгна от гърдите на всички поробени.
— Къде е моята мисис? — попита разтревожена негърката.
— Аз зная къде — обади се Том. — Последвайте ме! Но господарят не е вкъщи. Замина някъде на кон.
Юнона и Том изчезнаха в тъмния коридор, докато разярените слуги се отправиха вкупом към стаята на мисис Бърк.
Когато Ирма се съвзе от припадъка си, наоколо й бе пълен мрак. Тя скочи бързо и отвори прозореца. От плантациите се чуваше шум, който я озадачи. Какво ли ставаше там? Зората побеждаваше бавно нощта на изток. При мисълта, че нейният мъчител можеше да се появи всеки момент, сърцето на Ирма сякаш престана да тупти. В коридора отекваха стъпки, които бързо се приближаваха, и Ирма наддаде отчаян вик. Затича се към прозореца и погледна към слабо осветения двор. Бе решила да се хвърли върху плочника, но да не се предаде жива. Нещастната жена се колебаеше между живота и смъртта, когато един познат глас я възпря от нейното отчаяно решение.
— Мисис, мисис! — викаше Юнона. — Юнона идва!
— Благодаря ти, Боже! — прошепна Ирма.
— Вратата е заключена — обади се отново негърката.
— Дръпни се настрани! — гръмна гласът на Том. — Взех за всеки случай една брадвичка с мен.
Ударите се заизсипваха върху яката врата. Дървото отстъпи пред силата и Юнона, плачеща и смееща се едновременно, се втурна в стаята.
— Мисис, мила мисис! — извика негърката извън себе си от радост.
— Ех, ти, вярно сърце — шепнеше Ирма, като притискаше Юнона до гърдите си, — ако не беше пристигнала навреме, сега сигурно щях да лежа с разбита глава долу на двора.
— Сега бързо да се махаме оттук, докато не се е върнал Лонг! — почти заповеднически каза Юнона.
Ирма хвърли върху раменете си едно наметало и последва вярната си прислужница. Когато двете жени слизаха по стълбата, чуха жаловити писъци, идващи от долните помещения. Това беше мисис Бърк, с която се разплащаха измъчваните от нея слуги.
Ирма и Юнона се отправиха към вратата, която водеше в градината. Тъкмо прекрачваха прага, когато се чу глас, от който кръвта на Ирма замръзна в жилите.
— Искаш да избягаш, а? — викаше Лонг, който се беше завърнал от своята обиколка.
— Бързо през градината! — заповяда Юнона.
Започна се лудо бягане. Ирма и негърката тичаха през сенчестите алеи, а плантаторът ги следваше. Жените стигнаха до окопа и се изкачиха бързо по насипа. В същото време Лонг стигна в подножието му.
— Скоро ще паднете в ръцете ми! — викаше той радостно.
Пред бягащите се изпречи ново препятствие: пълният с вода канал. Силната Юнона вдигна господарката си на ръце и така премина по люлеещите се дъски. Ирма едва дишаше от страх. Юнона я пусна внимателно на земята и се върна обратно. Плантаторът тъкмо се канеше да сложи крак върху мостчето от дъски.