— Чакай, гълъбице! — викаше той, задъхан от умора. — Скоро ще се върнеш там, откъдето избяга. Но сега ще ме молиш на колене да ти простя.
Той тръгна по дъските, но негърката се наведе и ги издърпа изпод краката му. Чу се глух плясък във водата. Юнона се наведе над потъналия и там, където изчезна главата му, заиграха малки кръгове. Лонг скоро се подаде над повърхността и с всички сили се устреми към брега, но там го чакаше Юнона с камшик в ръка.
— Ела, мръсно животно! — извика тя яростно. — Отдавна чакам този момент.
Плантаторът напразно се опитваше да излезе на брега. Ударите се сипеха безмилостно върху мократа му глава. На няколко пъти той почти излизаше от водата, но камшикът го връщаше обратно в нея. Още няколко минути, и плантаторът Лонг щеше да намери смъртта си в калните води.
— Удави се, куче! — викаше Юнона. — Това ще бъде справедливо възмездие за нещастните момичета!
Тя беше решила да изпълни докрай плана си, но я сепна кроткият глас на Ирма:
— Юнона, не го убивай! Моля ти се, Юнона, извади го от водата!
— Не! — извика възбудено негърката. — Той поиска да направи нещастна моята мисис. Няма наказание, което да е достатъчно тежко за него!
— Юнона, моля ти се, изпълни желанието ми! Не искам никой да загине заради мене!
Тонът, с който бяха произнесени тези думи, охлади донякъде желанието за отмъщение на Юнона. Тя се наведе над водата и като хвана плантатора за яката, го издърпа на брега. Той се строполи безчувствен на земята.
— Благодари на мисис, задето остана жив! — каза негърката. — Ако не беше тя, щях да те удавя като куче!
Плантаторът хвърли един налудничав поглед към Ирма. Юнона изтича при господарката си и я повлече след себе си. Изведнъж тя се спря. Някакъв див шум достигна до ушите й. Тя се обърна и от устата й се изтръгна глух стон.
— Мисис, погледни! Замъкът гори, мисис!
Уморените очи на Ирма се обърнаха в указаната посока.
Големи огнени езици излизаха от мрачния силует на зданието, което доскоро беше неин затвор. Това беше последното действие на ужасната трагедия, която се разигра през тази нощ в имението на плантатора Лонг.
Под влиянието на демоничната сила
Когато се разиграваха тези събития в плантацията на Лонг, Норт продължаваше да седи в килията си в затвора на Монтгомъри. Не можеше да се каже, че беше в добро разположение на духа, макар че продължаваше да вярва в щастливата си звезда. Надяваше се да избяга при пътуването до Ню Йорк. Случайността обаче му помогна да осъществи намерението си много по-рано.
Старият надзирател имаше две дъщери, Нели и Лусия. Те бяха млади, хубави девойки, които страдаха от самотата, която ги заобикаляше. Нищо чудно, че вестта за новия арестант веднага ги заинтересува, особено по-голямата — Нели, която започна да дебне благоприятен случай, за да види големия престъпник, за когото баща им не пестеше приказките си. Тя използва следобедния сън на стария надзирател и се отправи към килията на Норт. Той тъкмо беше втренчил погледа си в прозорчето на вратата, когато на него се появи едно открито моминско лице. Норт стана машинално от леглото и тръгна към двете черни очи, които го гледаха състрадателно. Приближи се до прозорчето, но красивото лице мигновено изчезна.
Нели се върна при сестра си.
— Видя ли го? — попита Лусия заинтригувано.
— Да — отговори Нели замечтана.
— Не се ли изплаши от неговия демонски поглед? Такъв поне ми се стори той на мен, когато го зърнах в деня на довеждането му.
— Не видях нищо демонско в този човек. Напротив, той е един извънредно красив мъж. Може и да не е виновен, а да е несправедливо обвинен. Това често се случва…
От този ден Нели стана неспокойна. Затворникът не излизаше от ума й. Но и Норт непрестанно мислеше за младото момиче. Неговото опитно око бе разбрало още с първия си поглед, че имаше работа с едно невинно и най-важното неопитно момиче, което не беше трудно да измами.
И скоро му се удаде благоприятен случай за това. Старият надзирател, бащата на девойките, се разболя. Грижата за затворниците той предостави на дъщерите си, като им даде подробни наставления как и кога да им поднасят храна и други такива. Разбира се, Нели веднага си присвои правото единствено тя да носи храна на Норт. Първия ден тя пристъпи плахо и отвори бързо прозорчето. Протегна ръка, за да подаде прибора, но едва не извика от уплаха или по-скоро от вълнение. Жива червенина покри страните й, защото почувства две горещи устни върху ръката си. Това бе началото на малка драма, която се разигра между стените на стария затвор и накрая остави едно разбито моминство и покрусено бащино сърце.