След тази среща Норт скрои своя план. На втория ден той не се докосна до яденето. Нели много се изненада, когато отиде да прибере приборите и намери всичко непокътнато.
— Но вие нищо не сте яли?
— Чувствам се болен — отвърна Норт уморено.
— Тогава да известя лекаря — предложи момичето и гласът и леко потрепери.
— Не, мис, оставете — каза затворникът. — Лекарят с нищо не може да ми помогне, защото болестта гризе сърцето ми…
Нели го гледаше с недоумение.
— В какво ви обвиняват? — попита тя наивно.
Норт усети жива радост, като видя, че младото момиче не беше чуло нищо за неговите престъпления.
— Не питайте, мис! — промълви той. — Каква полза, ако кажа, че съм невинен! И без това няма да ми повярвате!
— Как, невинен ли сте? — извика Нели с искрено съчувствие.
— Да, невинен съм — отговори Норт печално. — Не съм аз първият, който е бил арестуван по фалшиви подозрения.
— О, това е страшно! — почти изплака младото момиче.
— Всички доказателства говорят против мен и аз нямам възможност да се боря против страшните обвинения, които са се струпали върху мен.
Нели искаше да отговори нещо, но в този момент се чуха стъпки, затова побърза да се отстрани от вратата на килията. Все пак успя да прошепне на Норт:
— Чувам, че някои идва. Утре ще дойда пак!
Норт се усмихна. Той започна отново да си връща самоувереността.
— Ако говоря с това момиче по-често, то ще ми подари най-скъпото на земята — свободата!
Той си спомни за силата на погледа си — оная непобедима сила, на която не можеше да устои нито една жена.
Беше следобед, когато хубавото лице на Нели се показа на прозорчето. Норт остана на мястото си.
— Мистър Норт — извика тя. Гласът й леко потреперваше и издаваше чувствата, които вече вълнуваха непорочната й душа. Норт стана бавно и се приближи към вратата.
— Какво ви е днес? Положението ви да не се е влошило?
— Не, нищо подобно — отговори престъпникът, — но вашето присъствие ме измъчва. По-добре ще бъде, ако не идвате вече при мен!
Големите очи на момичето се наляха със сълзи.
— Да не идвам ли? Да не съм ви обидила с нещо?
— Не, не сте…
Нели искаше да се отдалечи, но един магьоснически поглед бе прикован върху нея и тя не можеше да се помръдне от мястото си.
— Не се ли сещате защо толкова трудно понасям присъствието ви?
Момичето поклати глава.
— Защо ме принуждавате да говоря? Е, добре тогава, измъчвам се, защото ви обичам. Сърцето ми ви принадлежи още от деня, в който ви видях за първи път. Но на какво мога да се надявам аз, бедният затворник, върху когото тежи едно ужасно подозрение.
Нели изстена глухо и се отдръпна от прозорчето. След малко се върна. Ако можеше, би се хвърлила в обятията на този красив мъж…
— Не — прошепна тя, — не вярвам, че сте виновен. И аз ви обичам. Вие сте добър и благороден!
Норт хвана нежно ръката й и я покри с пламенни целувки.
— Ангел мой! — промълви той страстно. — Кажете ми, че ще ме обичате и че ще бъдете вечно моя.
— До гроб! — изплака девойката с треперещ от вълнение глас. — Няма ли никакъв начин да докажете невинността си?
— Веригата от подозрения се е затворила толкова плътно около мен, че загубих всяка надежда за избавление.
— Навярно ще бъдете осъден на доживотен затвор?
— Не, по-лошо — на смърт.
Нели пребледня. Норт продължи:
— Да, със смърт ще трябва да изкупя приписваната ми вина.
— Ще ви последвам, любими, защото ми се струва, че няма да мога да живея без вас.
— Не, не мога да приема тази жертва, мила!
— И няма ли никакво средство за избавление? — попита момичето отчаяно.
— О, ако можех да избягам — произнесе Норт с глас, на който всеки артист би завидял, — ще ми бъде лесно да докажа невинността си…
Очите на Нели се разшириха и изпълниха с решителност. В този момент тя беше готова на всичко, само да може да спаси любимия мъж.