— Мила моя Нели — извика отчаян старецът, — прощавам ти, всичко ти прощавам!… Боже, остави ми моята Нели, моята утеха, моята радост!
— Благодаря ти, тате!… Приближи се, Лусия!… Кажи на Артур, че му прощавам и че съм го обичала до последната си минута…
Лусия притисна конвулсивно устните си до изстиващото й чело. Очите на Нели се спряха още веднъж с неизказана нежност върху сестра й и после… настъпи краят. Едно младо и невинно сърце престана да тупти завинаги.
В двора се чуваха сърдитите викове на преследвачите, които се връщаха, след като напразно бяха претърсили цялата околност.
Заблудени
След бунта негрите от плантацията на Лонг се пръснаха на всички страни. Ирма и Юнона избягаха в близката гора.
— Не мога да мръдна от мястото си, мила — каза Ирма, като се спря.
— Още малко, мисис. Не можем да останем тук, защото близките блата изпускат отровни изпарения!
Ирма се облегна на силните ръцете на негърката, която я поведе през пъновете на падналите гниещи дървета. Денят измина, без да могат да видят слънцето. Нощта наближаваше. Юнона събра малко съчки и запали огън. След това стъкми от сухи листа постеля за изтощената си господарка. Тя беше толкова изморена, че не усещаше глад. Вярната й прислужница не можа да улови никакъв дивеч, затова се задоволиха само с няколко горски плодове и къпини.
Тази гора бе съвършено непозната за Юнона. Тя се беше скрила в нея с господарката си само за да избегне преследването, но не беше предполагала, че се простира на такова голямо разстояние. Негърката поиска да си легне, но някакво неясно предчувствие я караше да остане будна. Погледна назад. От полите на възвишението, където се бяха установили, се виждаше много ясно отблясъкът на водата. Изведнъж Юнона съгледа някакъв черен предмет, който плуваше на повърхността. Неговата продълговата форма я озадачи, макар че отначало го взе за плаващо дърво. Едва сега забеляза, че на брега на реката лежаха множество подобни пънове.
Юнона погледа няколко минути и като не видя нищо застрашително, затвори очи. Но тя се излъга, защото плаващият пън излезе от водата и бавно тръгна към тях. Когато той се спря пред господарката й, негърката трепна и се събуди за трети път. Позна веднага ужасния алигатор, който всяваше страх сред живеещите край реките племена.
Алигаторът се готвеше да нападне Ирма. Храбрата негърка не загуби самообладание пред новата опасност. Тя разрови бързо огъня, който беше запалила, преди да си легнат, и искрите литнаха на всички страни. Алигаторът нададе страхотен рев. Той се приготви да хване Ирма и разтвори отвратителната си уста. В този момент Юнона се спусна към него и го удари през устата с една запалена главня. Чудовището изрева от болка и заудря голямата си опашка в земята. Юнона замахна още веднъж с горящата главня и го улучи в главата. Крокодилът сякаш полудя, отказа се от намеренията си и като се обърна, побягна към водата.
— Боже! — извика Ирма, като се събуди. — Какво се е случило?
— Един крокодил искаше да погълне мисис — отговори негърката.
— Мила Юнона, дали ще мога да ти се отблагодаря някога за предаността ти? Ти си смело момиче, без теб щях отдавна да загина.
Юнона със смях прекъсна благодарственото слово на господарката си. Тя натрупа дърва на огъня и той скоро се разгоря още по-силно. Негърката взе няколко главни и започна да ги хвърля към черните сенки, лежащи на брега на реката. Ревът и плясъкът във водата показваха, че алигаторът, който се беше приближил към тях, не е бил сам. Тя продължи обстрелването дотогава, докато не разчисти близката околност от черните сенки. След това се обърна тържествуваща към Ирма:
— Сега мисис може да спи спокойно. Тази нощ няма да има ново посещение. Крокодилите ужасно се плашат от огъня.
На сутринта двете жени станаха и се приготвиха за път. Не бяха изминали голямо разстояние, когато Ирма нададе вик, в който се смесваха страх и изненада.
— Гледай, Юнона, около нас е само вода. Загубени сме!
Наистина, реката беше придошла през нощта и беше наводнила гората. Юнона разбра, че ги застрашаваше голяма опасност. Понякога оттеглянето на водите трае седмици, а дотогава те щяха да умрат от глад. Но това дете на природата имаше нагласата да се справя с всички несгоди и пречки.
Тя отведе Ирма до едно малко възвишение и я помоли да я почака малко.
— След час ще се избавим от тази опасност — каза тя със смях. Беше забелязала, че пъновете, довлечени от реката, бяха от тюлпаново дърво, което е много леко, и реши да направи нещо като сал, с който да се спуснат надолу по течението. Не беше трудно на негърката да осъществи намерението си, защото наоколо имаше изобилие от лиани. За по-малко от час салът бе построен. Негърката взе една върлина, която щеше да й служи за кормило, и се върна при Ирма.