Ирма се изплаши ужасно.
— Кураж, мисис, Юнона ще се справи и с тази опасност!
Салът летеше с шеметна бързина. Да се спре бе невъзможно. Острият поглед на негърката забеляза, че от лявата страна на водопада водата падаше без особено напрежение. Юнона насочи усилията си единствено към това да отправи сала в тази посока. Тя успя. Салът се плъзна по водната повърхност и полетя надолу. Макар и целите измокрени от непредвидената баня, двете жени останаха невредими. Течението стана по-бавно и скоро салът заплува спокойно по водата.
— Минахме опасността, мисис — извика Юнона, като вдигна победоносно кола нагоре. — Я гледай! Дърветата оредяват… Ура! Гората свършва!
В плен на разбойниците
Юнона не беше се излъгала. Гората действително свърши. Бреговете станаха по-ниски и негърката намери удобно място, където можеха да спрат. Ирма беше радостна, когато кракът й отново стъпи на твърда земя. Страхотиите на водното пътешествие я бяха изморили. Юнона огледа околността. Никъде не се виждаше човешко жилище.
— Отишли сме доста на юг. Но все пак не вярвам да сме много далеч от Кингстър. Аз съм ходила веднъж там. Вярвам, че ще намерим добри хора, които ще ни помогнат! Напълно съм уверена, че по тази река ще стигнем скоро Кингстър. Може и още довечера да сме там. А сега да посъберем сили, защото ни предстои още доста път!
Юнона се залови за работа, защото нямаше време за губене. Ирма полегна на кожата и затвори очи. Изведнъж един груб глас сепна двете жени.
— Хей, проклета негърко, какво правиш там?
Двете жени се обърнаха в посоката, откъдето долетя гласът, и видяха двама мъже на коне. Лицата им бяха обгорели от слънцето. Облеклото им не вдъхна доверие на Юнона.
— Не можеш ли да говориш? — извика по-старият от конниците. — Отвори си по-скоро устата и кажи как сте пристигнали тук с тази дама?
— Изгубихме се в гората — отговори с треперещ глас Ирма. — Моята прислужница направи сал, с който се спуснахме по течението, и така успяхме да се доберем до този бряг.
— Не се бойте, мисис! — обади се конникът. — Ние не сме човекоядци, само искаме да вкараме малко ум в главата на тази проклета негърка, за да се научи да отговаря, когато я питат.
В миг конникът се повдигна от седлото и ласото му полетя във въздуха. Юнона беше предвидила опасността, която я застрашаваше. Тя легна на земята и примката премина над нея, без да я закачи. Конникът зафуча от яд. Той взе карабината си и се прицели, но преди да гръмне, Ирма застана пред Юнона.
— Ако сте решили да убивате, по-добре убийте и двете ни! — каза тя твърдо.
Вторият конник се приближи до другаря си и му прошепна нещо на ухото.
— Добре, така да бъде — съгласи се първият, като помисли една минута. — Хайде с нас в лагера!
Ирма предчувстваше новите неприятности, с които имаше да се справят тя и нейната вярна прислужница.
— Към лагера! Ще предоставим всичко в ръцете на нашия капитан. Той ще се върне утре сутринта.
Молбите не помогнаха. Двамата мъже бяха толкова непреклонни, че по-скоро би се умилостивила скалата. Юнона вдигна с горчива въздишка кожата на ягуара и се приготви да следва конниците. Господарката й тръгна след нея. Когато поеха по пътеката, тя тихо й пошепна:
— Боя се, че попаднахме в ръцете на разбойници!…
Не бяха вървели дълго, когато се озоваха посред малка котловина, заобиколена от всички страни с голи, скалисти бърда. Разбойниците бяха около петдесет човека. Конете им пасяха малко по-настрани от техния стан. Те веднага заобиколиха жените и не закъсняха да изкажат възхищението си от Ирма и отвращението си от Юнона. По това двете жени разбраха, че не ги очаква нищо хубаво.
Един от разбойниците, по-нахален от останалите, цинично подметна:
— Капитанът ще се зарадва много, когато види хубавата ни гостенка, в това не се съмнявам! Но не мога да разбера защо ще търпим до неговото завръщане тази смърдяща негърка. Вие знаете, че той ненавижда негрите. Затова предлагам да я обесим още сега. Ето там има един приличен клон за тази дъщеря на Африка!
Жадните за кървави зрелища разбойници се спуснаха от всички страни към Юнона, но Ирма толкова самопожертвувателно се застъпи за нея, че и най-свирепите от тях се разколебаха.
— Назад! Аз замествам капитана. Той лично ще реши съдбата на негърката. Вържете я, защото й нямам доверие. И още нещо — никой да не закача бялата жена. Ако тя е някаква шпионка, изпратена от полицията, толкова по-зле за нея…