— Сега пълен галоп, мисис! — извика негърката. — Те ни преследват.
Но не бяха изминали и хиляда разкрача, когато дивите викове, които гръмнаха зад тях, им известиха приближаването на преследвачите. Юнона постепенно се отдалечи от брега и се насочи към полето. Ирма я следваше неотклонно. Инстинктът на негърката беше истинско щастие за двете, защото на това място реката правеше голям завой, когато достигнаха полето, мъглата се вдигна, така че те можеха да виждат групата, която ги преследваше. Старият разбойник, който беше се намесил в решителния момент при пристигането на жените в лагера, яздеше начело. Юнона, която не забравяше да се обръща от време на време, за да следи действията на разбойниците, забеляза, че той вдигна пушката си и се прицели. Тя бързо приближи коня си до коня на Ирма, за да я предпази от смъртоносния куршум. Чу се изстрел и Юнона трепна леко.
— Улучи ли те, Юнона? — разтревожи се Ирма.
— Одраска ми само рамото — отвърна негърката с ледено безразличие. След това тя се прицели и гръмна. Старият разбойник се смъкна от седлото си. Конят, останал без ездач, хукна като вятър из полето.
— Ти го уби, Юнона! — ужаси се Ирма.
— По-добре, отколкото той да убие нас.
Лудата гонитба продължи цели часове, без изгледи за успех на едната или другата страна. Юнона спря и се обърна. Преследвачите бяха останали далече зад тях.
— Спряха се — отдъхна си тя. — По този начин оставят конете да си починат, за да ни настигнат по-лесно. И ние ще направим същото!
Двете жени слязоха от конете. Юнона ги остави да пасат и избърса с трева потта им. Ирма не преставаше да се учудва на нейната разсъдливост и съобразителност.
След половин час гонитбата започна отново.
— Скоро ще се смеем, мисис, защото ще надхитрим разбойниците. Гледай, искат да ни пресекат пътя!
Юнона възви наляво и хвана една верига от няколко хълма. Когато стигнаха до последния от тях, те се отправиха към реката. Ирма не можа да се сдържи да не извика от изненада. Разбойниците бяха тръгнали в противоположна посока. След половин час преследвачите им вече се виждаха като черни точки.
— Има ли още много, докато стигнем до някое селище, Юнона? — попита Ирма.
— Това ще проличи от поведението на разбойниците — отговори негърката. — Когато започнат да ни гонят лудо, без да жалят конете си, ще е ясно, че не могат да ни стигнат. Нашите коне са по-бързи.
Ездачките не чувстваха глад, но жаждата ги измъчваше чувствително. Юнона разбра, че господарката й страда, и започна да се оглежда на всички страни. Изведнъж тя извика радостно:
— Там има вода!
Ирма погледна в указаната посока, но не видя нищо друго, освен няколко валчести предмети по земята. Юнона възви коня си, скочи пъргаво долу, грабна няколко от тях и пак се метна на седлото си от ягуарова кожа. Чак сега Ирма забеляза, че това бяха кактуси. Негърката ги почисти от бодлите и се обърна към господарката си:
— Мисис трябва да направи само една малка дупка и да смуче. Средата съдържа чудно вкусен сок, който напълно утолява жаждата.
Ирма изпълни указанията на негърката и скоро се почувства ободрена и освежена от този безценен дар на природата.
Вятърът духаше с голяма сила над безпределната степ право в лицето на двете ездачки. Лудата гонитба продължаваше. Високата трева лягаше на земята, повалена от въздушното течение, така че разбойниците не ги изпускаха от очи.
— Не могат да ни стигнат! — извика Юнона тържествуваща. — Нашите коне летят като светкавици. Погледни само, мисис, преследвачите ни остават все по-назад и по-назад.
Ирма, с пламнали страни, се държеше здраво за седлото. От време на време тя милваше коня си по врата, за да го ободри. Умното животно й отговаряше с радостно цвилене.
— Внимание! — извика неочаквано Юнона. — Тук има много дупки на полски кучета.
Наистина тук-там се издигаха малки къртичини, които всъщност бяха жилищата на тези ненаситни полски гризачи. Жените оставиха конете да вървят по-бавно, защото, ако някой от тях паднеше, те самите биха си изпатили зле.
Разбойниците нададоха радостни викове. Те помислиха, че конете на жените са се изморили. Но радостта им скоро се смени с проклятия, когато стигнаха препятствието. Конете им започнаха да падат един след друг и да хвърлят ездачите си на земята.