Местността ставаше все по-неприветлива и пълна с опасни изненади. Между жилищата на полските кучета започнаха да се срещат купчини камъни, които още повече затрудняваха ездата на преследвачите. При това двете жени имаха голяма преднина пред тях.
Изведнъж Ирма наддаде ужасен писък. Конят й беше стъпил върху една къртичина и тя с голямо усилие се задържа да не падне. Юнона веднага скочи от коня си и изтича при господарката си.
— Зле ли се нарани конят? — попита тя загрижено.
— Не зная — отговори Ирма.
Двете прегледаха изплашеното животно. Беше си навехнало крака и не можеше да върви по-нататък. Жените видяха с ужас, че преследвачите им ги наближават. Нямаше никакво съмнение, че след няколко минути щяха да ги настигнат.
— Изгубена съм, Юнона! — извика Ирма. Негърката стоеше до ранения кон и по напрегнатото изражение на лицето й се виждаше, че търси изход от ужасното положение. В един миг тя сне седлото и го метна на своя кон.
— Какво искаш да направиш? — попита Ирма с безпокойство.
— Мисис трябва да възседне моя кон — каза Юнона просто.
— Ами ти?
— За живота на Юнона няма страшно. Достатъчно е мисис да се спаси! — отговори негърката и в очите й блеснаха сълзи. — Юнона е хитра, знае как да се спаси.
— Тук, в откритото поле ли? Не, вярна моя, където останеш ти, там ще дочакам и аз злата си съдба.
Времето летеше невероятно бързо. Виковете на разбойниците се чуваха все по-ясно.
— Юнона, мила! Убий ме, за да не попадна в ръцете на тези зверове!
Юнона загледа с учудване, примесено с възторг, молещата се жена, която продължи:
— Нима мислиш, че се страхувам от смъртта? Един куршум, изпратен от вярната ти ръка, ще ме избави завинаги от всички страдания!
В душата на Юнона се разигра ужасна борба. Най-после тя каза мрачно:
— По-напред мисис, след това Юнона!
И насочи цевта на пушката към гърдите на Ирма. Мъченицата не издаваше никакъв звук. Само устните й шепнеха някаква молитва. Изведнъж Юнона нададе вик, който накара Ирма да вдигне глава.
— Спасени сме! — извика негърката. — Каква глупачка съм била! Как не ми дойде по-рано тази мисъл в главата!
Ирма помисли, че бедното момиче си е изгубило внезапно ума. Но Юнона коленичи във високата трева и миг след това изпод ръцете й пламна огън. Тя го разпръсна около себе си. Огнената стихия се разпростря невероятно бързо и запълзя към разбойниците, носена от силния вятър. Те се разкрещяха. Няколко от тях се опитаха да минат през пламъците, но станаха тяхна жертва. Останалите се върнаха към реката, но пожарът им пресече пътя и те бяха принудени да се отправят към хълмовете, за да потърсят спасение по върховете им. Това беше едно диво препускане, по-скоро гонене на уморени до смърт коне. Тези, които доскоро преследваха, сега бяха преследвани от един зловещ и неумолим противник.
Двете жени бяха спасени. След първия изблик на радост Юнона отиде при ранения кон.
— Кракът трябва да се намаже с лой! — отсече тя, като прегледа пострадалото животно.
— Внимавай, мисис, това ще стане ей сега!
Негърката взе пушката и се огледа внимателно. Едно полско куче стоеше над гнездото си и със сипкаво лаене изразяваше недоволството си от пожара, който бе нарушил спокойствието му. Черното момиче се прицели и с един изстрел го свали от къртичината.
— Тлъстината му не е по-лоша от кравешката лой — каза тя на Ирма. После взе един нож и разпра кожата на няколко места. След половинчасов масаж животното отново беше в състояние да препуска. Двете жени се отправиха към реката, където стигнаха след един час бавен ход.
— Трябва да си изберем място за нощуване! — каза Юнона.
Ирма се съгласи и двете тръгнаха покрай реката, която на това място не беше много широка.
— Виж, Юнона! — извика Ирма, като посочи отсрещния бряг. — Там се движат четирима конника.
Негърката погледна нататък и видя, че четиримата също се движеха нагоре.
— Отиват там, откъдето ние идваме. Това ме навежда на една мисъл! Тези хора са облечени като нашите разбойници. Боя се, че това е капитанът и шайката му, които се връщат в лагера.
Конниците съгледаха двете жени. Този, който яздеше начело, бързо се приближи към брега и като огледа внимателно двете жени, извика:
— Погледнете, момчета, не са ли това моите коне! Откъде ги откраднахте, дяволи проклети?