— Не се бой, мисис — прошепна негърката, за да окуражи Ирма. — Въоръжени са само с револвери, а Юнона има пушка. Това е достатъчно да ни оставят на мира!
Скоро веригата от възвишения скри двете жени от очите на разбойниците. След като пътуваха усилено още два часа, те отново се намериха пред реката, която тук правеше голям завой. Тя не беше по-широка от петдесет метра. Жените спряха, защото възнамеряваха да прекарат тук нощта. Една крайбрежна скала образуваше нещо като свод. В него те можеха да намерят сигурно убежище от хора и нощната роса.
Месечината изгря и освети самотната долина. Часовете минаваха бавно. Юнона трепна. Проницателният й поглед се втренчи в храсталаците, които се намираха пред нея. Тя вдигна пушката и стреля хладнокръвно. Чу се шум от падане на нещо тежко във водата. Наведе се и видя, че черната сянка потъна бързо, без да издаде никакъв звук. Започнаха да се чуват безредни викове, което показваше, че другарите на разбойника, който искаше да ги нападне, не бяха далече. Юнона отиде при господарката си, която се беше събудила от изстрела.
— Трябва да бързаме, мисис! Разбойниците скоро ще тръгнат по дирите ни.
Великолепните коне полетяха като стрели в сутрешната мъгла. След едночасова езда Юнона съгледа на хоризонта нечии високи, прави силуети.
— Какво е това? — разтревожи се Ирма.
— Дърветата от двете страни на едно шосе — обясни весело Юнона. — Вече сме спасени!
Нови премеждия
На Ирма не беше съдено да си почине. Съдбата й пращаше нови и все по-страшни изпитания, които щяха и бездруго да довършат силите на бедната жена, ако тя нямаше до себе си вярната и мъжествена негърка.
Двете жени пристигнаха благополучно до Кингстър, от където възнамеряваха да вземат влак за Колумбия. Следобеда им съобщиха, че някой си мистър Кларк желае да говори с Ирма. Тя много се зачуди, тъй като не познаваше никого в този град.
— Бях тази сутрин във фермата на Картър, която се намира на няколко мили от града — каза той, след като поздрави любезно. — Съседите му колонисти искат да ви линчуват.
Ирма изтръпна, защото много добре разбираше какво означава тази дума.
— Но защо? — извика тя, като скочи от мястото си.
— Те са на мнение, че вие сте приятелка на капитана на разбойниците. Колкото до мен, аз не вярвам на тази нелепост и затова дойдох да ви предупредя.
— Заклевам ви, господине, кажете ми без заобикалки могат ли те да изпълнят намерението си?
— Разбира се. Дори са взели вече мерки да не допуснат да се качите на влака. Затова послушайте моя приятелски съвет и не ходете на гарата!
— О, това е ужасно! Преди всичко, господине, ви благодаря най-сърдечно за предупреждението. Не можете ли да ми посочите начин, по който да се избавя от тази нова опасност?
Мистър Кларк остана замислен за минута.
— Дойде ми една идея. Довечера тръгва параход за Савана. Оттам ще можете да идете до Колумбия. Пътят по море е едно денонощие.
Така Ирма попадаше в мрежата на един търговец на бели робини, чието параходче откарваше „стоката“ в Мексико. Две обстоятелства не можаха да убегнат от бдителното око на Юнона и това спаси и нея, и любимата й господарка. При отплаването на параходчето тя видя група мъже, които водеха една жена. За наблюдателната негърка беше ясно, че тя не ги следваше доброволно. Юнона се усъмни и реши да бъде нащрек. Когато бяха вече в открито море, започна да проучва внимателно мистериозното параходче. Зад една врата чу отчаяни женски стонове. Това превърна съмнението й в увереност, че не всичко тук е наред. Все още обаче негърката беше далече от истината.
На следващия ден морето беше бурно. Никаква суша не се виждаше. Това учуди Ирма, тъй като параходите от крайбрежното плаване винаги се придържат близо до брега. Двете жени отначало се утешаваха с обяснението, че бурята ги е отвлякла навътре в морето. Но следобед тя утихна, морето се успокои и все още не се виждаше никакъв бряг. Ирма изпрати Юнона да разбере причината за това странно пътуване, а тя самата намери зад рула един стар моряк, който не беше разположен да води разговори.
— Имаме ли още много до Савана? — попита тя.
— Не вярвам да стигнем там изобщо — беше изненадващият отговор.
— Какво говорите? — извика Ирма изплашена. — Струва ми се, че параходът „Вашингтон“ отива само до Савана!
— Грешите — възрази старецът. — Ние ходим чак до Мексиканския залив.