Мистър Д’Албер поиска да каже нещо, но думите застинаха на устните му. Той само хвана дясната ръка на благородната жена и я поднесе към устните си.
На следния ден Ирма посети семейството на цирковия директор. Болната му жена веднага се сети коя е тази красива посетителка.
— Благодаря ви за вашата жертва — каза тя, след като отговори на поздрава й.
— Направих това на драго сърце — отвърна Ирма. — За мен ще бъде щастие, ако мога да допринеса за възраждането на цирка. Сега, когато ви видях, ще понеса леко нерадостната си съдба. Аз се оплаквах от нея, понеже мислех, че съм най-нещастният човек на света. Но виждам, че моите нещастия са нищо пред вашите…
И Ирма разказа на болната жена своята житейска история. Когато свърши, в стаята настана мълчание. Двете жени, страдали толкова много, намериха утеха една в друга.
Ирма се сбогува с жената на Д’Албер и се отправи към цирка, за да се упражни с коня, който щеше да язди по време на представлението. Артистите се бяха събрали за репетиция. Няколко минути те гледаха учудени новодошлата. Нейната красота ги порази и те дори забравиха да я приветстват. Пръв дойде на себе си ездачът.
— Добре дошли, мисис — каза той приятелски. — Много ще се радваме, ако се чувствате добре между нас!
Клоунът и жонгльорите се приближиха и почтително поздравиха Ирма. Това бяха добродушни хора, под чиято смешна маскировка туптяха искрени и предани сърца.
ДʼАлбер беше успял да ангажира и една трупа безработни акробати и след попълването на своя състав трескаво се зае да организира представленията. Той отиде да покани лично офицерите от местния гарнизон и тъй като те бяха кавалеристи, успя да ги заинтересува с новата ездачка. Те обещаха да дойдат, а заедно с тях и богатите скотовъдци от околността. Веднъж посетено от елита на града, първото представление осигуряваше другите посещения.
Всичко това цирковият директор съобщи на хората си, които завари да разговарят с новата им колежка. Те се надпреварваха да й помагат със съвети и услуги.
Ирма направи няколко репетиции с Ромео, който се оказа добре дресиран и умен кон. Всичко мина благополучно. Директорът сияеше от щастие. Той се приближи до Ирма и й каза:
— Разчитам на вас, уважаема мисис. — Предчувствам, че вие се явихте в живота ми подобно на ангел хранител, за да спасите мене и моето семейство. Никога няма да забравя добрината ви и благородната ви постъпка…
Вечерта на представлението офицерите заеха първите редове. Между тях се виждаха няколко цивилни — техни приятели, богати фермери. От всички най-много изпъкваше един млад мъж, когото останалите наричаха Харисън. Той беше най-богатият чифликчия от околностите на Хюстън.
— Любопитен съм да видя ездачката — каза той небрежно на другарите си. — Мисля, че нашият директор не може да намери достойна заместница на Тереза! Хубава жена беше, дявол да я вземе, но защо избяга!
Представлението най-после започна. Всички се стараеха да вложат цялото си умение, за да доставят удоволствие на посетителите. Жокеят със смелите си скокове през запалени обръчи възбуди интереса на публиката и тя, възбудена и жадна за зрелища, очакваше с нетърпение следващите номера.
Клоунът и жонгльорите също бяха на върха на своето изкуство. Акробатите трогнаха до сълзи публиката, защото в трупата се подвизаваха няколко невръстни дечица, които със своите опасни салтоморталета предизвикаха не само възторг, но и напрегната загриженост. Все пак всички си признаха, че бяха дошли заради новата ездачка, за която директорът направи умела, но и достойна реклама.
Звънецът звънна и предизвести публиката за излизането на Ирма. Разговорите стихнаха изведнъж и очите на всички се отправиха към завесата, откъдето щеше да се появи многоочакваната ездачка. Трудно може да се опише ефектът от появата на младата графиня. Тя приличаше на богиня, яхнала бял като сняг кон. Всички бяха замръзнали на местата си от изненада, примесена с нескривано възхищение.
Ирма не гледаше публиката. Тя не забрави нито за миг предупрежденията на директора и цялото и внимание беше съсредоточено върху Ромео, който галопираше гордо под такта на музиката. След като привърши разнообразните си номера, Ирма се поклони на публиката и изчезна заедно с коня зад завесата.
— Ако знаехме, щяхме да донесем цветя — обади се един офицер.
— Утре ще поправим грешката — отговориха другарите му в хор.