За миг в цирка се възцари гробно мълчание. Но изведнъж гръмнаха такива нестихващи аплодисменти, че Ирма трябваше да се явява няколко пъти на арената. Тя беше принудена да прескача още веднъж с коня си многото препятствия, което извърши при пълна тишина. Нови аплодисменти огласиха цирка, промъкнаха се през неговите платнени стени и възбудиха любопитството на случайно минаващите отвън… Успехът беше сигурен. Публиката започна да се разотива, но мнозина си дадоха обещание да го посетят пак. Само един човек седеше като омагьосан на мястото си и сякаш се боеше да стане, за да не пропъди някакво приятно видение.
— Какво ти е, Харисън? — запитаха офицерите младия милионер.
— Нищо, нищо, господа! Днес няма да ви придружа до клуба — отговори Харисън, сякаш пробуждащ се от тежък сън. — Довиждане до утре вечер тук!
Като каза това, младият мъж стана и тръгна сам към хотела си.
— Какво е Тереза в сравнение с това божествено създание — говореше той сам на себе си. — О, тя трябва да бъде моя, пък ако ще и целият ад да се опълчи против мен!…
Новият полицейски началник
Маршъл Бърнард все още не можеше да се успокои от неуспеха на полицията в Монтгомъри, която, той сам признаваше това пред себе си, не беше виновна за бягството на Норт. Един ден, когато влезе в кабинета си, той се спря като гръмнат на прага.
— Не ме ли лъжат очите ми? Боже мой, това е мистър Роджър! — извика той зарадван. — Навярно още ми се сърдите за нашия последен разговор?
— О, не, това е отдавна забравено — отговори усмихнат Роджър.
— Да, сега разбирам и признавам голямата неправда, която извършихме спрямо вас, стари приятелю — каза мрачно Бърнард. — Вие най-добре можехте да се справите с този ужасен престъпник и сега той сигурно щеше да бъде тука.
— Но той никога не е бил залавян — допълни Роджър.
— Вижда се, че не сте в течение. Около зловещата фигура на този човек са се разиграли събития, за които човешкото правосъдие няма достатъчно справедливо наказание!
И Маршъл разказа на полковника всичко, което беше станало в неговото присъствие, като не забрави лъжливото обвинение към Ирма, в резултат на което бе последвало уволнението му.
— Горката жена! — промълви тъжно Роджър. — Тя най-после се освободи от мъките на този свят и намери желаната почивка в гроба.
— Какво казвате, Ирма Норт умряла ли е? — смая се Бърнард.
— Да — отговори Роджър, като се мъчеше да прикрие болката си.
— Не е възможно! — продължи Маршъл. — Знаете ли подробности?
— Нещастната жена е загинала при една железопътна катастрофа и заедно с другите жертви почива в гробищата на Атланта.
— Кога се е случило това?
— Приблизително преди три месеца.
— Недоразумение или нещастно съвпадение — отсече Бърнард с прояснено лице. — Преди две-три седмици Ирма се намираше във временния арест на Огъста като заподозряна.
Роджър скочи от стола, треперещ от вълнение.
— Значи Ирма Норт е жива?
— Разбира се! — отговори веднага Бърнард. — Но след доказването на нейната невинност тя е била освободена и ние не знаем къде се намира тя сега.
— Уверен ли сте напълно в това, което казвате? — попита все още невярващият Роджър.
— В това можете да се уверите и сам, като посетите мисис Мери Гулд. Тя ходи в Огъста и прекара няколко дни при нещастната Ирма.
Роджър беше смаян от тези разкрития. Той стана и като протегна ръка на Бърнард, каза:
— Ще постъпя още днес на служба. Чака ме много работа. Трябва да се арестува престъпникът и да се намери Ирма.
Бърнард се усмихна, доволен от решението му, и го изпрати до вратата.
От префектурата Роджър се запъти към дома на Мери. Завари самотната жена в дома си и веднага и разкри целта на посещението си. Тя не можа да му съобщи нищо повече от това, което той вече беше узнал.
— Известихте ли граф Фон Хоенщайн за намеренията на дъщеря му? — сети се изведнъж Роджър.
— Не зная адреса му — отговори Мери. — Приятелката ми имаше намерение сама да пише на баща си, но не искаше в никакъв случай да се върне при него, докато не намери дъщеря си.
Роджър стана и се сбогува. После отиде бързо в пощата и написа следната телеграма:
„До граф Фон Хоенщайн
замъка Хоенщайн, Вестфалия,
Германия