— Свети боже! — извика Роджър, като видя Ирма с Лидия, и се спусна към тях.
Ирма остана удивена. Тя не очакваше, че ще намери тъкмо тук оня, чиято къща беше напуснала така мъчително. Признаваше в себе си, че го обича, но го обичаше с всичката решителност да се откаже от него завинаги.
— Как дойдохте тука? — попита той. — Много съм благодарен на съдбата, че пак ви виждам!
Хариета остана много изненадана, като видя, че Роджър познава чужденката и че я поздравява така горещо, както може само човек, който обича.
— Не бих дошла тука, ако знаех, че ще ви срещна! — пошепна Ирма.
— Вярвам! Но виждате ли, че съдбата е определила друго. Аз зная всичко, четох вашето писмо.
Бърнард и Линкълн гледаха мълчаливи двойката.
— Донеси храна и питие за гостенката! — поръча Линкълн на жена си.
Ирма и детето ядяха с голям апетит. Бърнард попита за Норт. Ирма се изчерви. Тя разказа онова, което й се беше случило в червената воденица, и как намери Лидия. Нейният разказ учуди твърде много двамата полицаи.
— В такъв случай оня акробат ни е измамил — каза Роджър, който внимателно гледаше Ирма, без да забележи, че Хариета го наблюдава.
— Дали Астрела е още там, в цирка, не зная — каза Ирма.
— Сигурно е едно — че Норт трябва да е тук наблизо — намеси се Бърнард.
Хариета отведе Ирма с детето в съседната къща и ги настани в една хубава стая. През това време тя разпита Ирма откога се познава с Роджър. Като не се съмняваше в нищо, Ирма отговори, без каквото и да е предпазване на всичките зададени въпроси, благодарейки за оказаното й гостоприемство.
Хариета излезе, след като спусна прозрачните транспаранти, за да не проникват в стаята слънчевите лъчи и да не безпокоят Ирма и Лидия. В трапезарията тя завари Роджър, Бърнард и Линкълн в разговор върху съдбата на нещастната Ирма и престъплението на Артур Норт. Хариета слушаше внимателно. Когато разказваше, че Ирма е родена графиня Хоенщайн, Роджър забеляза иронична усмивка по устните на Хариета.
— Да — каза той, — вижте, мистър Линкълн, каква съдба е била предопределена на Ирма.
— Тя има вид на просякиня — отбеляза тя.
— Въпреки това е графиня по потекло.
— Графиня просякиня — засмя се фермерката.
В този момент ревност разяждаше сърцето й. Виждаше ясно с женския си инстинкт, че Роджър и Ирма се обичат. Ирма дойде в момент, когато тя хранеше толкова надежди към хубавия полицейски шеф.
Линкълн беше безчувствен. Той слушаше с безразличие онова, което се говореше. После разказа нещо за своите черни робини, от което Роджър разбра колко е суров този плантатор. Въпреки това той уважаваше много Роджър, понеже последният му показа своята сила. А този човек се прекланяше само пред силата.
Хариета постоянно гледаше Роджър. Той отиде до пианото, разтвори го и удари няколко клавиша.
— Свирете, моля ви се — пошепна на ухото му Хариета.
Той засвири една тъжна мелодия.
Линкълн не отдаваше никакво внимание на музиката. Мислите на Бърнард бяха насочени към Норт и Астрела.
Когато Роджър свиреше, ненадейно вратата се отвори и на прага се показа Ирма. Сладките звукове на пианото я бяха събудили. Остави Лидия да спи и отиде да слуша. Някога тя също свиреше на пиано, и то много хубаво. Когато я видя, Роджър я помоли:
— Заместете ме.
Ирма седна и започна да свири, пригласяйки си с уста. Тя пееше с хубав, чист глас, увлекателно и с вълнение.
— Какъв прекрасен глас имате! — каза Бърнард. — Ако мисис Норт се реши да пее на сцената, ще жъне успехи.
Ирма прекъсна свиренето. Забележката на Бърнард отваряше една нова надежда за нея. Тя би могла добре да се препитава от пеене. Когато отиде отново в стаята си, Ирма оставаше все неспокойна, но в ушите на Роджър продължаваше да звучи нейната песен.
Към полунощ Роджър излезе да се поразходи из парка. Той намери там Ирма, облегната на едно дърво…
— Колко се радвам, че пак мога да говоря с вас — каза той. — Вие знаете, че аз ви обичам. От писмото ви разбрах какво ви се е случило. Не ме отблъсквайте!
— Оставете ме, мистър Роджър. Аз виждам, че няма да мога да ви направя щастлив.