Мистър Харисън идваше, както и преди в гардеробната, но при всяко негово идване защитниците на Ирма бяха неимоверно находчиви в измислянето на разни трикове, с които смущаваха разговора му с красивата ездачка. Страстта на влюбения скотовъдец растеше от ден на ден, при все че Ирма го избягваше и отказваше да приема подаръците му.
Един ден тя получи писмо, чието съдържание я учуди и разтревожи. След като разкриваше чувствата си пред красивата жена, Харисън открито и правеше предложение за женитба. Същия ден вечерта той дойде в цирка за отговор. Ирма хвърли с презрение писмото на масата и каза:
— Благодаря ви за честта, но отказвам да ви стана жена!
— Сигурно се шегувате? — засмя се самоуверено мъжът. — Помислете само, Ирма, колко е голяма честта, която ви оказвам, като предлагам да се оженя за вас, една ездачка от цирка.
— Въпреки това трябва да ви откажа!
Подигравателен смях прозвуча в отговор на нейните думи.
— Необяснима гордост за една циркова артистка! — каза най-после Харисън, засегнат по най-болното място. — Достатъчно е да протегна ръката си, за да се сдобия с най-хубавото, най-богатото и най-просветеното момиче в Хюстън.
— Тогава желая ви успех, мистър — заяви Ирма студено и му обърна гръб.
Лицето на Харисън беше обезобразено от гняв. Той се върна в цирка и неговото състояние веднага направи впечатление на приятелите му. На техните въпроси той отговаряше уклончиво и лаконично. В главата му зрееше план за отмъщение. Все пак, преди да го приведе в изпълнение, той реши да опита едно последно средство. Беше си спомнил за слугинята на Ирма и един ден я посети в отсъствието на господарката й. Юнона го слушаше внимателно, но като разбра намеренията му, тръсна глава и каза:
— И вие сте като другите, които докараха бедната ми господарка до положението, в което се намира сега. Ето ви парите! Не искам да приема от вас нито цент!
— Добре! — почти изрева Харисън. — Знайте тогава, че никой, който дръзне да ме обиди, не остава ненаказан!
Той напусна стаята, като хлопна силно вратата след себе си.
Ирма беше спестила достатъчно пари и реши да напусне цирка, за да тръгне да търси Лидия. Директорът напразно я моли няколко пъти да остане известно време при него.
И така, денят на нейното последно представление дойде. Публиката се тълпеше отрано пред касата, за да може да види за последен път любимата си артистка. Програмата беше блестяща, тъй като директорът беше ангажирал нови артисти. Всички очакваха появяването на Ирма. Това обстоятелство даде възможност на нейните почитатели и обожатели да останат по-дълго в задните помещения на цирка.
Юнона също беше там. Докато се чудеше защо не забелязва Харисън, тя изведнъж съгледа неговото отблъскващо лице. Разсеяността на скотовъдеца веднага се хвърляше в очи. Но тази разсеяност беше само по отношение на околните. Харисън беше погълнат от мрачни мисли, които бяха издълбали две дълбоки, успоредни бръчки на челото му.
Всичко това се стори крайно подозрително на негърката и тя реши да наблюдава неприятния й човек. Трябваше на няколко пъти да се отзове на повикванията на господарката си, тъй че от време на време го губеше от очи. През едно от нейните отсъствия Харисън се приближи до жокея, който тъкмо извеждаше Ромео от конюшнята.
— Чудно хубаво животно! — каза той, като потупа коня по врата.
— Да, той е най-хубавият ни кон! — отговори жокеят, без дори да погледне този, който му говореше, тъй като цялото му внимание беше съсредоточено върху тълпата около Ирма.
Харисън премина от другата страна и започна да разглежда седлото, като даваше вид, че то много го интересува. Той дори го повдигна и това вече беше забелязано от Юнона.
— Какво ли се върти постоянно около седлото? — питаше се негърката. И тъй като всичко, което вършеше Харисън тази вечер, й се струваше крайно подозрително, тя реши да бъде още по-внимателна.
Но Юнона нямаше време да изпълни намерението си, защото Ирма я изпрати с някаква поръчка при Д’Албер. Той от своя страна я натовари с друга задача и тя загуби много време, докато се върне пак на мястото, откъдето можеше да наблюдава съмнителния мъж. Тя с мъка си проправяше път и бързаше натам. Все пак тя успя да пристигне в последния момент. Ирма вече се качваше на коня, подпомогната от директора. Ромео изцвили болезнено. Освен това беше неспокоен и раздразнителен.