Выбрать главу

— Какво ли му е? — учуди се директорът на странното поведение на това иначе хрисимо животно. — Ромео никога не е правил глупости! Стой мирен, Ромео, или…

И Д’Албер се закани на коня с камшик, но животното стана още по-неспокойно.

— Ромео не ми харесва — каза директорът на Ирма. — Слезте да проверим в какво се състои работата!

— Оставете на мен, мистър Д’Албер! — настоя Ирма, като се стараеше да успокои възбуденото животно. — Това може би е само някакво временно настроение. Щом излезем на арената, вярвам, че ще се оправи!

Директорът искаше да отговори нещо, но Ирма с леки удари подкара Ромео към арената. Завесата се вдигна и публиката я посрещна с бурни ръкопляскания.

Тъй като конят се вдигаше непрестанно на задните си крака, Ирма се навеждаше, без да иска, напред. По този начин Ромео ставаше по-мирен и започваше да тактува според музиката. Но щом Ирма се наклонеше назад, той отново ставаше неспокоен.

Публиката забеляза, че става нещо нередно, и още повече се впечатляваше от извънредната способност на ездачката да се справя с животното.

Харисън седеше на първия ред. Лицето му беше бледо и удължено. В очите му се четеше уплаха и смущение. Изведнъж конят застана прав като свещ. Д’Албер наблюдаваше това с голяма загриженост. Той изпрати един жокей към Ирма, но тя го отстрани с кимване на глава.

В това време един ужасен писък се изтръгна от хиляди гърди.

— Конят пада! — извика един гръмлив глас. Докато успеят да го задържат, животното се сгромоляса сред облак прах и остана да лежи на земята, простряно до красивата си ездачка. Под нейната глава се виждаше червено петно, което бързо се увеличаваше.

Музиката престана да свири. Дълбоко мълчание завладя целия цирк. Първи се опомниха офицерите. Неколцина скочиха на манежа и повдигнаха Ирма. Сред публиката се оказа и един лекар, който побърза да даде първа помощ на пострадалата. Тя все още не проявяваше признаци на живот.

Юнона изрева с див рев, в който болката се смесваше с жаждата за мъст. Негърката тичаше като обезумяла към мястото на злополуката.

— Погледнете всички тука! — извика тя, а очите й святкаха от гняв. — В седлото е пъхнат гвоздей.

Всички очи се устремиха към негърката, която държеше в ръката си един дълъг и остър гвоздеи, причинил нещастието.

— А тук е мръсникът, който искаше да погуби нещастната ми господарка! — извика отново Юнона и посочи с пръст Харисън, който се мъчеше да се скрие в навалицата. С един скок, подобно на тигрица, негърката го настигна и започна да стоварва юмручни удари върху лицето му.

— Аз те видях, проклетнико, ти пъхна гвоздея!

— Вярно е — потвърди и жокеят.

В един миг Харисън беше заобиколен от тълпа възмутени и раздразнени хора.

— Нещастнико! — извика един възрастен офицер. — Подлостта ти е престъпна!

— Милост! — извика треперещият от страх Харисън. — Исках само да се пошегувам.

— Направил го е, за да отмъсти на господарката, защото му отказа ръката си — провикна се Юнона.

— Позор! — екна нов глас и заглуши останалите. — Накажете подлеца!

— Да го обесим, да го обесим! — викна тълпата и всички се втурнаха към арената. Нито една ръка не се вдигна да защити Харисън, който бе свален на земята и бит жестоко.

— Милост, умирам! — хъркаше той.

— Ти имаше ли милост към нещастната жена? В ада е твоето място, негоднико! — ревеше тълпата и се хвърляше с ново настървение върху виновника.

Само намесата на полицията спаси Харисън от явна смърт. Натовариха го в една кола, за да го откарат в полицейския участък. Лицето му беше обезобразено до неузнаваемост. Синините и кървавите петна показваха, че човек не трябва да предизвиква негодуванието на тълпата, запазила чувството си за справедливост.

Докато се разиграваше всичко това, в гардеробната на артистката владееше гробна тишина, въпреки че беше пълно с хора. Там беше и Д’Албер, който с особено внимание следеше старанията на лекаря да изскубне Ирма от прегръдките на смъртта. Лицето му постепенно помръкваше, като виждаше, че младата жена не идва на себе си. Най-после не се стърпя и попита един от лекарите:

— За бога, докторе, кажете ми има ли надежда?

— Раната на врата не е много опасна. Засега не можем да кажем нищо положително. Ясно е само едно: получила е силно сътресение на мозъка. За по-обстоен преглед ще трябва да я пренесем в болницата.