— Напълно одобряваме вашето предложение — намеси се началникът на местния гарнизон. — Предлагам да отида още сега в болницата и да предупредя за постъпването на ранената.
Думите му донесоха всеобщо облекчение.
Директорът мина на арената, за да успокои публиката, която все още не искаше да се разотиде. Той вдигна ръка в знак, че иска да говори. В миг се въдвори пълно мълчание, защото всеки искаше да чуе неговите думи.
— Дами и господа! — каза директорът, дълбоко развълнуван. — Мога да ви съобщя само, че нещастната артистка е още жива. Полагат се големи грижи за нейното спасение. Моля ви от сърце да напуснете цирка. Всякакъв шум е вреден за ранената. След малко тя ще бъде пренесена в болницата. Убеден съм, че пострадалата беше ваша любимка, затова се надявам, че ще се отзовете на молбата ми!
Думите му имаха магически ефект. Раздразнените гласове стихнаха и всички напуснаха цирка с наведени глави.
В това време доктори те бяха заобиколени от артистите.
— Кажете ни ще оживее ли? За бога, ще я спасите ли?
На тези кръстосани въпроси докторите отговаряха единствено с вдигане на рамене. Само един сякаш се смили над тези искрени хора и каза:
— Всичко, каквото може да направи медицината, ще бъде направено.
Клоунът се олюля и приятелите му, ездачи и жонгльори, го задържаха да не падне.
— Ще умре — промълви той отчаян. — Тя се жертва за нас. На драго сърце бих дал живота си, за да спася нейния.
В това време се върна полковникът и съобщи, че всичко е готово за приемането на Ирма. Лекарите, подпомогнати от директора на цирка, положиха Ирма на носилката. Артистите със сълзи на очи я изпратиха до вратата. Пред входа на цирка имаше още много хора, които очакваха развръзката на тази трагедия.
Болницата не беше далече. Пациентката беше пренесена веднага в една широка стая, прозорците, на която гледаха към чудесна градина.
Лицето на управителката изразяваше дълбоко съчувствие, докато наблюдаваше болната. Изражението й изведнъж се промени и тя повика с жест директора.
— Как се казва пострадалата артистка?
— Ирма Норт — отговори ДʼАлбер.
— Норт ли? — повтори управителката тихо. — Тогава се заблуждавам. Стори ми се, че е една жена, която бях видяла някога в Германия.
В това време дойде да се сбогува полковникът и прекъсна техния разговор. Управителката тръгна да го изпрати до вратата. Д’Албер ги следваше. Когато възрастната жена му подаде ръка, той не се стърпя и каза:
— Искам да ви поверя една тайна, уважаема мисис…
Управителката го погледна учудено.
— Съобщих ви преди малко името на артистката, но забравих да ви кажа, че то не е моминското й име. За жалост не зная как се е казвала тя по баща…
Той замълча за малко и продължи:
— Нещастната жена не е артистка. Тя се съгласи да излезе на арената само за да спаси мене и другарите ми от гладна смърт… О, тя има ангелска душа и чисто сърце, въпреки че е преминала през хиляди изпитания… Знайте, че по рождение тя е графиня…
Отмъщението на Норт
След като прехвърли зида на затвора, Норт изчезна под прикритието на нощта. Шумът от стъпките на преследвачите му скоро затихна и той се успокои. Отправи се към железопътната станция, като се надяваше да се скрие в някой вагон.
И този път щастието помогна на беглеца. На гарата стоеше влак, който щеше да отпътува след няколко минути. Норт знаеше, че ако се качи без билет, ще стане скандал, а той не искаше да излага на риск скъпо спечелената свобода. Мозъкът му трескаво работеше. Забеляза, че повечето от чиновниците бяха на перона, очаквайки тръгването на влака. Това го наведе на една смела мисъл. Премина незабелязано към зданието и се отправи към една отворена врата, през която беше видял окачени много шапки и служебни шинели. Норт скри меката си шапка, откачи един шинел и една фуражка и бързо се преоблече. След това излезе на перона и се отправи към последните вагони. Качи се в един вагон и започна да обикаля купетата. В едно от тях намери това, което му трябваше. В него седеше сам един провинциален чифликчия, задълбочен в четене на вестник.
— Билетът ви — каза Норт със спокоен глас.
— Нали го проверихте преди малко? — учуди се пътникът.
— Проверил го е кондукторът, аз съм инспектор. След малко ще си го получите обратно! — каза Норт хладно и си излезе.
Той слезе от вагона, съблече служебната дреха, захвърли я заедно с фуражката някъде зад влака и като нахлупи шапката си, влезе в същото купе, където преди малко бе измамил наивния чифликчия.