Когато кондукторът дойде да провери билетите, измаменият чифликчия трябваше да плати, освен стойността на липсващия си билет и глоба. От думите му кондукторът разбра, че е станал жертва на изкусен измамник, и не забрави да му го каже.
— Хиляди проклятия! — беснееше измаменият. — Мога да кажа, че подобни работи се случват само в нашите щати. Значи сега ми остава удоволствието да платя още веднъж осемдесет долара.
Въпреки че успя да се сдобие с билет, Норт все още не можеше да се успокои напълно. Беше без пари и това не му даваше мира. Наближаваше обед. Пътниците започнаха да минават във вагон-ресторанта.
— Ваша милост няма ли да дойде? — попита чифликчията, като стана.
— Не, благодаря — отговори Норт. — От вчера ме измъчва ужасно главоболие и нямам никакъв апетит.
— И аз също страдам като вас — каза неочаквано чифликчията. — Особено когато се разгневя. Започвам да чувствам страшни болки в главата. Ето на, пак започнаха, но чашка кафе може да ги успокои!
Като каза това, той напусна купето. Норт остана насаме с мислите си. Изведнъж доволна усмивка озари лицето му. В престъпния му мозък се беше родила нова идея.
След половин час спътникът му се върна.
— Нищо не помага — каза той с влизането си. — Толкова се ядосах, че главата ми сякаш ще се пръсне!
— Аз ще ви помогна — предложи Норт и гласът му прозвуча толкова убедително, че чифликчията го загледа като човек, в чиито ръце се намираше неговото спасение.
— Кажете ми чували ли сте за така наречената лечебна хипноза?
— Не. Може ли да се лекува с нея и главоболие?
— Разбира се. Мога да ви се похваля, че имам голям опит в лечението чрез този строго научен метод. При това моят начин е много лек — едно хващане на ръцете и…
— А, сещам се. Преди месец жена ми страдаше от зъбобол. Никакъв зъболекар не помогна. Излекува я един търговец на коне, който случайно се намираше в чифлика ми. Той си сложи ръцете на главата й, измърмори някакви неразбрани думи и болките изчезнаха…
— Ето, виждате ли! При това оня търговец е лекувал, без да има някакви познания, докато аз съм специализирал при известни учени в най-големите университети.
Чифликчията охотно се съгласи да се подложи на лекуване чрез хипноза. Успехът на Норт зависеше единствено от това, дали мъжът ще се подчини на тайнствената сила, която излъчваха очите му.
Отначало чифликчията издържа погледа му и Норт беше вече на път да се откаже, когато забеляза, че жертвата започна да се унася. Той го загледа още по-напрегнато и не след дълго главата му клюмна на рамото.
Опитът сполучи. Без да се бави, Норт претърси джобовете на жертвата си и измъкна оттам портфейл, натъпкан с пари. Преброи съдържанието му.
— Само шест хиляди долара! — каза си той, донякъде разочарован от находката. — Нищо, на първо време ще ми стигнат…
Влакът забави хода си. Норт разбра, че наближава някаква станция. Той се измъкна от купето и когато влакът влизаше в гарата, скочи от вагона, като побърза да се отдалечи.
Ние ще го оставим в този непознат град и ще се отправим с читателя към един малък морски курорт, разположен при устието на голямата река Мисисипи.
Бяха изминали няколко месеца от времето на нашия последен разказ. Курортът беше в разгара си. Между хубавите жени, които бяха си дали среща тук, особено изпъкваше една млада мексиканка, известна под името Гонсалес, която с лъчезарната си красота беше станала център на внимание. Тя винаги беше заобиколена от множество обожатели, които се надпреварваха да й засвидетелстват чувствата си. От всички най-голям шанс за успех имаше младият офицер Брайрънд, който беше влюбен до полуда в младата жена. Той няколко пъти я моли настойчиво да му стане жена, но винаги получаваше отрицателен отговор.
Изминаха два дена, откакто влюбеният офицер не беше виждал своята избраница. На третия ден я видя самотна на брега на морето и побърза да иде при нея.
— Какво се е случило? Да не сте обидена от нещо?
— Не, приятелю — отговори мексиканката с пленителна усмивка, — само че трябва да си замина.
— Искате да ме напуснете ли? — възкликна офицерът.
— Напротив — мисис Гонсалес се изчерви леко. — Обстоятелствата обаче ме заставят да сторя това.