— Моля ви се, доверете ми се, ако не е някаква тайна, която не можете да разкриете.
— Тайна не, но не вярвам, че ще ви интересуват домашните ми дела! — каза мексиканката и стрелна младия офицер с поглед, който го подлуди съвсем.
— Всичко, което се отнася до вас, ме интересува. Вие много добре знаете това! Не ме измъчвайте повече!
— Обстоятелствата са много прозаични — каза мисис Гонсалес, като извади едно писмо от джоба си. — Чичо ми, който управлява моите имоти в Мексико, пише, че не може да ми изпрати пари по-рано от две седмици, и по тази причина съм принудена да прекъсна летуването си.
— Това ли е всичко? — зарадва се офицерът. — Аз с радост ще ви предоставя каквато сума пожелаете…
— Не, не мога да приема нищо от вас — каза младата жена. — Това би навредило на репутацията ми.
— Заклевам ви се, мисис, че никой няма да узнае. Презирайте ме като последен негодник, ако някога чуете от мен или от някой друг дори намек за това.
Мексиканката го дари с още една очарователна усмивка.
— Добре — каза тя най-после, — съгласна съм, но при едно условие: ще ви върна сумата веднага щом получа пари от чичо си.
Тя поднесе ръката си на своя обожател. Той я целуна пламенно и бързо се отдалечи.
— Любопитна съм да видя каква сума ще ми изпрати моят възлюблен — каза си мексиканката, когато се върна в стаята си. — Той е богат и мисли, че аз съм му равна по състояние… Но моите богатства, драги приятелю, са на месечината…
Красивата жена не чака дълго. След един-два часа тя получи разкошен букет, от който извади плик с двадесет хиляди долара.
„Началото не е лошо — помисли си авантюристката. — Не очаквах подобна сума. Сега моят възлюблен навярно ще ми принесе и други жертви…“
И тя се заля във весел смях, който изпълни стаята.
Изминаха още няколко дни. Една вечер мексиканката и нейният обожател се разхождаха из малкото пристанище, където спираха параходите, превозващи най-вече летовници. Пристигаше нов параход и безгрижните гости на курорта се трупаха на брега повече от любопитство, отколкото по работа.
— Никога досега не съм пътешествала по море, макар че то много ме привлича — прошепна дона Гонсалес. — Ще бъда много щастлива, ако ми се удаде случай да посетя с такъв параход непознати страни.
— Нищо по-лесно от това — отговори Брайрънд, упоен от щастие. — Притежавам малка яхта. Една дума от вашите хубави уста — и вие ще станете нейна господарка.
— Мълчете! — скара му се шеговито мексиканката. — Дайте ми още малко време да си помисля. Кой знае, по-късно може би… но сега гледайте пътниците, които пристигат!
Между тях се намираше и висок мъж, облечен в синя блуза, навярно работник, дошъл да търси работа. Цялото му лице беше обинтовано, тъй че не можеше да се види нищо от него. Нито мексиканката, нито нейният кавалер му обърнаха внимание. Той обаче се спря и се загледа в двойката.
— Мерседес!… Намерих те най-после, клетнице! Веднъж ти си отмъсти, като ме предаде на полицията, сега е мой ред!
И така, красивата жена беше Мерседес, а работникът — Норт, който бягаше от Алабама към Луизиана, дегизиран по този начин. Престъпникът позна бившата си съучастница от пръв поглед и реши да дебне удобен момент да си отмъсти. Той разполагаше с достатъчно средства, които му даваха възможност да остане неопределено време в малкия курорт. Започна да ги следи. Забеляза, че двойката имаше обичай да сяда често на една и съща пейка, зад която имаше гъсти храсти. Веднъж той се скри в тях, за да подслуша разговора на Мерседес с офицера.
— Изглежда, че ви прави голямо удоволствие да седите на тази пейка — забеляза младият офицер.
— Обичам самотата — отговори Мерседес. — Освен това ме привлича и романтиката на това кътче.
— Тогава позволете ми да ви дам възможност да се насладите на самотата при още по-романтична обстановка. Имаме пълнолуние. Бихте ли имали нещо против една нощна разходка с лодка?
— Но какво ще кажат хората?
— О, ние няма да бъдем първата двойка, която предприема подобна разходка! — изрече пламенно Брайрънд. — Но щом толкова държите на общественото мнение, можем да направим така: ще отидем поотделно на пристанището и там ще се качим незабелязано в някоя лодка.
— Така съм съгласна — каза Мерседес, доволна, че ще изживее нещо непознато. — Ще ви чакам в осем часа на пристанището — добави тя след кратка пауза и стана.