Мис Тройенфелс не довърши. Ирма, която лежеше в прегръдките й, се разтресе от глухи, сподавени ридания.
— Успокойте се, мила моя! Аз ви обикнах не по-малко от майка ви, поверете ми тайните и болките си, това сигурно ще ви облекчи.
Ирма разказа на добрата жена цялата тъжна история на своя живот.
— И какво ви накара да последвате този клетник? — попита мис Тройенфелс, на която не всичко от изповедта на младата жена беше ясно.
— Това е толкова невероятно и странно, че вие едва ли ще повярвате — отговори Ирма. — Демонската сила на неговите властни очи, на която никое човешко същество не може да устои… Тази сила ме преведе през океана. Когато се освободих от нейната власт, беше вече късно. Бях изгубила баща, майка и роден дом.
Добрата жена обеща пред себе си и пред Ирма да пише до Германия. А до пристигането на отговора я покани да остане в дома на добрите самарянки. Ирма не искаше нищо повече. Тя с радост прие предложението на новата си закрилница и скоро стана любимата сестра Ирма, без която болните не можеха. Животът продължаваше. Беше й съдено да преживее една нова изненада между четирите стени на тихото убежище, дето тя се надяваше да намери спокойствие и тишина. Това беше срещата й с Норт, която я хвърли в тревога и отново разби надеждата й да намери обичното си дете.
Престъпникът се намираше на пристанището Галвистън заедно с Хосе, с когото се беше събрал преди известно време. Без да подозира, че по дирите му се намира полицейският агент Макнийл, той имаше намерение с една наета лодка да се прехвърли на континента, тъй като Галвистън е разположен на острова, и оттам да замине за Ню Мексико, където се надяваше да заличи следите си.
Сметките му обаче излязоха криви. Тъкмо когато лодката му се намираше близо до брега, се видя заобиколен от множество лодки с цивилни полицаи. На тяхната покана да се предаде Норт отговори с обичайния си демоничен смях. Град от куршуми се изсипа върху него, но само изпратеният от Макнийл прониза гърдите му.
Норт падна, облян в кръв, но Хосе не изгуби присъствие на духа. Той вдигна господаря си на гръб, прецапа плитките крайбрежни води и го изнесе на брега. В това време минаваше една кола, теглена от два силни коня. Срещу щедро възнаграждение каруцарят се съгласи да ги спаси. Колата в луд бяг се понесе към Хюстън и пристигна там вечерта.
Така смъртно раненият Норт попадна в болницата на добрите самарянки. За негова болногледачка беше определена Ирма. Едва ли може да се опише нейното смайване, когато видя бившия си съпруг.
Тя остана дълго при леглото на ранения, без да може да разбере тази игра на съдбата. Ужасна борба се разиграваше в сърцето й. Трябваше да се грижи за човека, от когото беше бягала като от дявол. Трябваше дори да го скрие от полицията, на която беше длъжна да го предаде.
Ирма бавно излезе от този душевен хаос. Нейното чисто сърце и този път и подсказа какво да прави. В съзнанието й изплува мисълта, че тя е само сестра Ирма, която трябва да се грижи за всички нещастници, без да се интересува от живота им. Тази мисъл подобно на слънце разпръсна мъглата и Ирма отново намери спокойствие.
Норт се бореше между живота и смъртта. Неговото състояние неочаквано започна да се влошава. Той единствен знаеше къде се намира Лидия. Ако умреше, Ирма трябваше да се прости веднъж завинаги с надеждата да го намери.
— Не! Не! — извика глас в сърцето й. — Той не трябва да умира! Неговият живот ми е необходим!
Тя реши да пожертва всичките си сили, да бди ден и нощ над ранения, но да спаси живота му.
Грижите на Ирма и здравото тяло на Норт свършиха своето. Престъпникът, когото полицията търсеше неуморно по цялата територия на Съединените щати, започна бавно, но сигурно да се връща към живота.
Неочаквано Ирма беше посетена от Мери. Известена от преданата Юнона, добрата приятелка не закъсня да пристигне в Хюстън. От нея Ирма узна за завръщането на Роджър в полицията и за новия му висок служебен пост. От нея тя научи причината, довела Норт в болницата, защото Мери не пропусна да й каже, че по следите на мъжа, който направи и двете нещастни, са изпратени най-опитните полицейски агенти.
Ирма с нищо не издаде присъствието на търсения престъпник в болницата. Дори закри лицето му с кърпа, когато приятелката й пожела да види нейните болни. Раненият, който досега не проявяваше признаци на съзнателни действия, позна двете жени и се помъчи да вникне в смисъла на постъпката на Ирма. Мозъкът му заработи бавно и мъчително. Сестрата, спасила го от смъртта, беше неговата бивша съпруга — тази, на която беше причинил най-ужасни страдания. А ето че сега тя искаше да го скрие! С какво беше заслужил той тази свръхчовешка добрина?…