Напразно се мъчеше да разгадае тази тайна. При все това в неговата престъпна душа се надигаха непознати чувства. Той изпита нещо подобно на разкаяние и на благодарност — нещо, което накара сърцето му да забие в друг ритъм. Дали това състояние можеше да се задържи за дълго? Близките дни показаха, че Норт беше станал вече непоправим, че той беше поел по един път, от който нямаше връщане.
Той оздравя напълно. След няколко дни щеше да напусне болницата. Една нощ, когато Ирма обикаляше болните си и минаваше край леглото му, тя чу името си, произнесено с доброжелателство. Искаше да отмине, но споменът за детето й я накара да се спре.
— Какво обичате? — попита тя спокойно.
— Искам само да ти благодаря за грижите, които не съм заслужил.
— Аз изпълних само дълга си на милосърдна сестра.
— Ще ми простиш ли за всички мои прегрешения спрямо тебе?
Ирма трепна. Решителната минута беше дошла.
— Върни ми детето и аз ще ти простя всички злини, които си ми причинил!
— Детето ли? — изненада се Норт, но тутакси се опомни. Той съобрази веднага, че може да използва това обстоятелство, за да си възвърне жената, към която не бе преставал да чувства непреодолимо влечение.
— Тъй като държа много на прошката ти — продължи той след едноминутно мълчание, — ще ти върна Лидия.
— Наистина ли?… Ще го направиш ли? — извика Ирма.
Норт кимна с глава, без да продума нито дума.
— Къде е Лидия сега?
— Недалеч оттук — излъга смело Норт. — Но ти можеш да я получиш само от моите ръце, защото хората, на които съм я поверил, имат изрична заповед да не я дават на никого. Щом изляза от болницата, ще дойдеш с мене и аз ще те заведа при детето.
Ирма кимна с глава, пожела му лека нощ и се отдалечи.
Изминаха още няколко дни. Норт не беше вече в болницата. Една сутрин Ирма получи бележка със следното съдържание:
„Ако искаш да видиш детето си, ела утре вечерта на улица Х. 131!
А.Н.“
Всичко се завъртя пред очите й. Тя почувства такъв прилив на радост, че й идваше да прегърне целия свят. В тази минута никой не й се струваше толкова ужасен престъпник, че да не може да му прости.
Най-после дойде уреченият час. Юнона, която беше в течение на цялата работа, настоя да придружи господарката си, за да я предпази от опасностите, на които тя можеше да се изложи, отивайки в непознатата къща. Ирма отначало отказа, но молбите на негърката бяха толкова настоятелни, че тя в края на краищата се съгласи да я вземе със себе си.
Когато пристигна пред входа на къщата, тя се огледа неспокойно. Норт, увит в черна мантия, я посрещна на стълбата.
— Ела, но остави слугинята си тук, няма от какво да се боиш!
Познавайки решителността на Юнона, която можеше да й се притече на помощ в момент на опасност, Ирма изпълни искането на Норт и го последва в жилището на първия етаж.
Още с влизането си в стаята тя попита с нетърпение:
— Къде е Лидия?
— Ще получиш детето си, но се върни отново при мене. Тържествено ти обещавам, че никога няма да ти дам повод да се оплачеш от мене. Ще заминем в някоя далечна страна и там чрез непосилен труд ще изкупя всички свои грешки и беззакония! Ирма, бъди отново моя, стани пак мой ангел хранител!
Норт изрече всичко това тържествено и пламенно. Думите идваха направо от сърцето му, но не трогнаха Ирма. За нея те бяха само изблик на чувства, които не можеха да продължат дълго.
— Не — отговори тя твърдо, — това е невъзможно.
— Защо не искаш да се върнеш при мен? — попита той.
— Не искам да ти отговоря направо на въпроса — каза Ирма, която започна да се озърта, за да види дали няма да се зададе отнякъде нейната малка любимка. Но тъй като не дочу никакви стъпки, продължи: — Хвърли само поглед върху живота си от няколко години насам и кажи не е ли той нескончаема верига от най-страшни престъпления! За тях земното правосъдие не е достатъчно.