Норт наведе глава. Той не смееше да погледне жената, която се превърна в негов жесток обвинител.
— Защо не ме предаде на властта, когато се намирах в ръцете ти?
— Ти и без това няма да се избавиш от наказанието, бъди сигурен в това! — отговори Ирма. — Що се отнася до мене, по-скоро бих предпочела да умра, отколкото да се отплащам на беззаконията с беззакония… А сега изпълни обещанието си и ми върни детето!
— Наистина — каза Норт с познатия си безочлив тон, който придоби отново, като разбра, че неговите домогвания отиват на празно, — аз обещах да ти върна Лидия, но при едно условие — да ми простиш и да се върнеш при мен.
Тази подлост спря дъха на Ирма. Тя не намираше думи за отговор. Нейната реакция обаче беше изтълкувана погрешно от Норт и той тръгна към нея с протегнати ръце. Ирма отстъпи към вратата. Изведнъж способността й да говори се възвърна и тя изкрещя:
— Да не си посмял да ме докоснеш! Сега има кой да ме защити.
Юнона веднага се показа на прага. Тя беше чула вика на господарката си и побърза да й се притече на помощ.
Норт изгледа презрително негърката и каза:
— Стой навън, докато свърша разговора си с господарката ти.
— Излез, Юнона — нареди кротко Ирма, — ще дойда след няколко минути.
След като Юнона излезе, пръв заговори Норт:
— Избирай: богатство, щастие и дете или грижи, мизерия и самотност. Ще почакам малко. Имаш ли да ми кажеш още нещо?
— Да — отвърна неочаквано Ирма. — Трябва да се боиш от възмездието, което рано или късно ще ти поиска сметка за делата ти!
Ирма се запъти към вратата.
— Една минута още! — извика Норт след нея, но тя излезе, без дори да се обърне.
— Отиде си! — измърмори престъпникът. — Е, добре, сега светът ще разбере кой съм аз — кресна той в пристъп на безумен гняв, — ще всея страх около себе си!…
Приключенията на Норт в Санта Фе
Възседнал един уморен кон, Норт бавно се приближаваше към столицата на Ню Мексико — Санта Фе. Природните красоти, които се разстилаха пред него, не му правеха никакво впечатление. Всичките му мисли бяха отправени към това, как да се сдобие със средства. Той си спомни за портфейла на съседа си по легло от болницата, който измъкна изпод възглавницата му. Разтвори го, и освен неколкостотин долара, намери в него и документи за самоличност, издадени на името на Робърт Уилкис от Санта Фе. Норт не им обърна никакво внимание, без да подозира, че още същата вечер те щяха да станат причина за ново престъпление, което отне живота на един мъж и една жена.
Надвечер той влезе в малка, съмнителна странноприемница и поиска да прекара нощта там. Докато вечеряше, прегледа местния вестник и тутакси очите му се спряха върху една обява, която накара сърцето му да забие лудо от вълнение. Той прочете следното:
„Съдът в Санта Фе известява, че на 15 август т.г. в Санта Фе се помина фермерът Пърси Уилкис. Неговите имоти се състоят от пари и недвижимости и ще се поделят на две равни части между двамата сина на покойния, Робърт и Нормън Уилкис. Тъй като местожителството на Робърт Уилкис е неизвестно, той се призовава чрез настоящата обява да се яви в Санта Фе с документи, които удостоверяват самоличността му, за да му се предаде наследствената част.
За съда в Санта Фе: шериф Браун“.
Норт повика ханджията, една съмнителна личност, чиято съвест, както разсъди този познавач на престъпните души, сигурно не беше от най-чистите. От него той узна, че Робърт бил напуснал бащиния си дом още като невръстен юноша и че брат му Нормън бил женен за най-красивата жена в града, гордата мексиканка Инес, известна като голяма разсипница. Животът на двамата съпрузи не вървял много гладко, особено след като мексиканката пропиляла по-голямата част от състоянието на мъжа си, и той отказал да изпълнява по-нататъшните й прищевки.
Норт подсвирна. Ето една работа, за която си заслужаваше да се залови! На другия ден той се представи в хасиендата на Уилкис, където беше приет от Нормън хладно и резервирано.
— Извинете — каза той, — но не мога да ви приема веднага за моя брат. Наистина изминаха петнадесет години, откакто напусна бащината ни къща, но все пак ме учудва тази странна промяна, която е станала с него.
Случи се това, от което Норт най-много се страхуваше. Мъчно можеше обаче да се сломи решителността на този човек, който не се спираше пред нищо. Той си отиде, като реши да атакува крепостта от друга страна. Суетната и сластолюбива мексиканка можеше да бъде спечелена за неговото престъпно дело. Норт не се съмняваше дори за момент, че непознатата може да устои на неговия блестящ мъжки чар и сила, на която бяха станали жертва вече толкова жени.