Той не се излъга. Инес ненавиждаше съпруга си, който не се отличаваше с представителност, и още от самото начало беше заслепена от демоничната красота на Норт. Тя сметна за най-голямо щастие да бъде обичана от този мъж и бързо попадна в неговите мрежи. С нейна помощ Норт се снабди с документите, които му липсваха и които Нормън съхраняваше в един стар сандък. Това стана в негово отсъствие, когато беше заминал за един съседен град по някакво неотложно дело. Там го беше повикал истинският му брат, който се беше разболял отново и лежеше в тамошната болница.
Нормън веднага позна брат си. Неговата радост се удвои от мисълта, че щеше да разкрие авантюриста, който още от самото начало му беше противен.
— Кой може да свидетелства, че портфейлът с документите е наистина твой? — попита Нормън болния си брат.
— Сестра Ирма от болницата на добрите самарянки в Хюстън — отговори Робърт. — Също и управителката, мис Тройенфелс. Тя знае, че при постъпването ми в болницата въпросният портфейл беше у мен.
— Тогава не трябва да губим нито минута! — прекъсна го Нормън.
Той остави брат си и веднага отиде на пощата, където телеграфира на Ирма и я помоли веднага да тръгне за Санта Фе. След това се върна в хасиендата си. Но тук го очакваха нови неприятности. Норт дойде при него и с остър, арогантен тон му даде да разбере, че в най-скоро време ще трябва да напусне бащината им къща, тъй като по наследство тя се падала на него. Нормън не се стърпя и го изхвърли от дома си.
След половин час пристигна един млад чифликчия и му се представи като секундант на неговия мним брат. Нормън знаеше, че ако откаже дуела, ще падне в очите на своите познати. Освен това искаше да отмъсти на подлеца, затова прие двамата да се явят на двубой не по-рано от седем дни.
Уреченият ден дойде. Рано сутринта двамата противници се срещнаха в една местност, наричана „Върхът на смъртта“, където стотици испанци бяха намерили смъртта си в борба с туземни племена от времето на колонизацията на страната.
Никой не направи опит за помирение, тъй като Норт предварително отказа да приеме каквото и да било извинение от своя противник. Той се надяваше да свърши с него и по този начин да стане единствен господар на голямото състояние, а на това отгоре да спечели и хубавата жена, която разпалваше ненаситната му страст.
Първите изстрели, които си размениха противниците, не дадоха особен резултат, като се изключи малката драскотина по лицето на Норт. Вторият изстрел на Нормън обаче засегна чувствително авантюриста, без да бъде смъртоносен. Норт стисна зъби и се прицели право в сърцето. Разнесе се гръм и Нормън се строполи на земята. Лекарят изтича до него и го повдигна. От гърдите му бликаше силна струя кръв.
— Боя се, че куршумът е пронизал дробовете му — каза доктор Хукър.
Той превърза раната и заповяда да отнесат ранения в дома му.
— Положението му е много тежко — обяви докторът на присъстващите. — Мисля, че часовете на Нормън Уилкис са преброени.
Предположението на лекаря се оправда. Младият плантатор се бореше със смъртта, когато в хасиендата пристигнаха Ирма и брат му Робърт. Той доживя да чуе показанията на добрата сестра, дадени пред двама съдии, но тайната все още не беше разкрита напълно. Никой не можеше да си обясни попадането на тайните документи в ръцете на престъпника. Положението най-после беше спасено от една прислужница, която не хранеше особени симпатии към господарката си. Тя съобщи под клетва, че през нощта видяла как синьора Инес предала документите на непознатия. Това беше повече от достатъчно за арестуването на Норт.
Привечер Нормън почина. Норт се беше сприятелил с един млад фермер, който не подозираше какви застрашителни облаци се трупаха над главата му. Следобед престъпникът стана и реши да посети хасиендата, за да се осведоми за състоянието на противника си. Тъкмо беше пристигнал, когато видя от къщата на жертвата му да излизат две жени, придружени от няколко души. Земята се завъртя под краката му, когато позна Ирма Норт.
— Свърши се! — промълви той тихо, сякаш се разделяше с живота.
Не му оставаше нищо друго, освен да се прибере колкото се може по-скоро в хотела и там да изчака Инес, с която смяташе да напусне още същата вечер града, за да предотврати арестуването си. Норт се утешаваше, че с парите, които все пак беше успял да изтегли от банката, и със скъпоценностите, които щеше да донесе мексиканката, щеше да преживее известно време, докато открие нови източници за лесно забогатяване.