На полицията в Санта Фе беше станало известно кой е той и тя взе всички мерки за залавянето му. Когато видя хотела, обкръжен с полиция, Норт не посмя да се приближи, а се върна да пресрещне Инес, като се прикриваше в сенките на къщите.
Мексиканката прибра скъпоценностите си, които й бяха подръка, и напусна хасиендата. Тя се уверяваше, че й остава любимият мъж, и пристигна в хотела, за да го търси. Вместо Норт я посрещна хотелиерът, който й показа заповедта за неговото арестуване, разпратена по всички краища на Съединените щати. Нещастната жена почувства, че губи почва под краката си. Значи беше подарила сърцето си на един престъпник. Тя тръгна, олюлявайки се, напосоки, без да знае къде отива. Неочаквано от едно дърво се отдели сянката на мъж и в ушите й прозвуча познатият глас на Норт:
— Ти ли си, Инес?
Сломената жена се стъписа. В очите й блеснаха злобни пламъчета и тя изсъска в лицето на негодника:
— Назад, окаянико, не се приближавай до мене, крадецо, убиецо, двубрачнико! Назад, назад в ада, откъдето си дошъл!
Преди Норт да успее да я задържи, Инес изчезна като привидение. Сега тя знаеше къде отива. Гордостта й на испанка бе заговорила в нея. Само смъртта можеше да измие петното на позора.
Инес скоро стигна в местността, където само преди два дни мъжът й се беше дуелирал с най-страшния и най-пленителния от всички престъпници. Реката под краката й бясно се блъскаше в пропастта. Около нея сякаш се носеха сенките на храбрите бойци. Много младежи от нейния знаменит род бяха паднали в неравния бой. Те я подканяха към сетен подвиг, зовяха я при себе си.
Инес погледна към небето и устните й конвулсивно зашепнаха несвързана молитва… После в тъмнината отекна вик и буйните води погълнаха обезобразеното тяло на несравнимата красавица Инес Уилкис.
Срещата на Норт с Ирма
Граф Фон Хоенщайн получи телеграмата на Роджър, с която той му известяваше, че Ирма е жива. Старият благородник, който мъчно губеше присъствие на духа, едва не полудя от радост. Сълзи закапаха от очите му. Той веднага се отправи към пощата и телеграфира на Роджър:
„Хиляди благодарности за радостната вест! Изпратете доверени лица да намерят дъщеря ми. Не жалете средствата, изпращам веднага исканата сума. Очаквам дъщеря си с нетърпение“.
Ирма обаче не узна желанието на баща си. Съдбата беше й отредила още много изпитания.
След напрегнатия ден тя напусна хасиендата на Робърт Уилкис и се отправи с влака към източните щати, като извести приятелката си Мери за скорошното си пристигане в Ню Йорк. Искаше да се движи бавно, за да може по пътя да търси детето си.
В Денвър тя прекъсна пътуването си, защото, както й беше разказала Юнона, близо до този град живеел Милтън, при когото Лидия беше намерила подслон навремето. Чувстваше се изморена, затова негърката пое грижата за издирването на детето. Един ден тя узна, че в подножието на Скалистите планини се е установил някакъв фермер, и тръгна да го търси. След продължително пътуване най-после стигна до една занемарена ферма, разположена в усамотена местност.
Юнона се приближи до оградата, посрещната от две големи и зли кучета. В същото време на оградата се показа едър брадат мъж и я запита с груб глас:
— Какво търсиш тук, негърко?
Юнона го запита за името му, макар веднага да се беше сетила, че това не можеше да бъде Милтън.
— Влез вътре! — изръмжа фермерът сурово и почти насила я вмъкна в къщата. Преди горката негърка да може да си даде сметка за положението, в което се намери, вратата хлопна и тя се видя пленница.
Чифликчията беше от тези колонисти, които се установяваха в някоя пуста местност и започваха да обработват земя, която не им принадлежеше. В същото време те се стараеха да си набавят и безплатна работна ръка. Юнона бе дошла тъкмо навреме, понеже дотогава чифликчията трябваше да обработва земята единствено с помощта на жена си и двамата си сина и чувстваше недостиг от работна сила. Сега той бе намерил безплатна работничка и веднага реши да я задържи, като я надзирава зорко, за да не може да избяга.
Клетата Юнона трябваше още на следващия ден да върши най-тежката работа. Да избяга беше невъзможно, тъй като двете кучета почти не се отделяха от нея.