Колкото до Ирма, тя се намираше, както предположи и негърката, в най-отчаяно положение. От една страна, я гнетяха грижите по изчезналата, от друга — липсата на пари, тъй като по-голямата част от наличните им средства останаха у Юнона.
Ирма започва да търси каквато и да е работа. Помогна й хазайката, една благородна жена, която я препоръча на свой роднина, заемащ важен пост в една от най-големите търговски къщи в Денвър. Той от своя страна се застъпи за нея и по този начин Ирма постъпи на работа като писарка с десет долара месечна заплата.
Шеф на отделението, в което Ирма работеше с още няколко млади момичета, беше мис Гелтън, стара мома с надменен и зъл нрав, която третираше подчинените си като робини. Тя не им позволяваше нито за миг да се отделят от преписките и постоянно беше недоволна от работата им даже ако тя беше изпълнена безупречно. С това си беше спечелила омразата на всички чиновници.
Още от първия път, когато я видя, тя изпита голяма неприязън към Ирма и започна да търси и най-малкия повод да я унижи, нагруби и изложи пред другите. Ирма разбра това и се отдаде с още по-голямо усърдие на работата си, но нищо не помагаше. Мис Гелтън гледаше чисто и просто да я махне от предприятието. „Каква хубава кукла! — си мислеше старата мома. — С нея няма да се церемоня много.“
Ирма пишеше фактурите, без да вдигне очи. Изведнъж мис Гелтън се приближи до нея и й каза заповеднически:
— Пишете много бавно, мис Норт. Мисля, че няма да имаме дълго нужда от вашата помощ!
На друго мнение беше обаче шефът на предприятието, мистър Девънпорт. Той още от самото начало оцени способностите на младата жена и решително отби нападките на мис Гелтън. Веднага щом се освободи мястото на една от главните надзирателки, Ирма беше повишена. Това вбеси старата мома. Още повече че тя тайно хранеше надежда да стане мисис Девънпорт. В лицето на Ирма тя виждаше една опасна съперница, тъй като шефът не изпускаше случай да й засвидетелства безграничното си доверие и възхищение от работата й.
— Не, това не може да продължава дълго! — говореше си мис Гелтън. — Трябва да отстраня тази омразна жена от пътя си.
И в злата душа на старата мома се зароди пъклен план. Да унищожи Ирма в очите на шефа й се виждаше вече малко. Тя искаше да я направи нещастна за цял живот. От тази минута нататък мис Гелтън започна да дебне удобен случай, който щеше да предаде Ирма в нейните ръце.
Малко след това старата касиерка, която беше заемала от много години този отговорен пост в търговската къща, си подаде оставката поради напредналата си възраст. Шефът веднага повика Ирма и я попита би ли се съгласила да заеме нейното място. С присъщата й скромност тя искаше отначало да откаже, тъй като смяташе, че не е най-достойната за такава отговорна служба, но скоро трябваше да отстъпи пред настойчивите молби и доводи на шефа.
Целият персонал, който ценеше Ирма не по-малко от своя шеф, искрено се зарадва от нейното напредване в предприятието. Единствено мис Гелтън вдигна рамене и сви злобно устни, когато чу новината. Тя не се забави да изкаже мнението си пред шефа.
— Мисля, че е много млада за тази работа, но във всеки случай желая от сърце да не съжалявате някога за решението, което сте взели.
В магазина имаше двама човека, които боготворяха Ирма. Това бяха малкият Фред и нейната помощница, мис Гоулдън. Те дължаха на младата жена повишението на заплатата си, но това обстоятелство не беше решителният повод за тяхната привързаност към Ирма. Нейната неземна красота и ангелски характер ги държеше в плен на едно възхищение, което граничеше с желанието да пожертват за нея дори и живота си.
Това те наскоро имаха случаи да докажат. Един ден, по време на най-усилената работа, мис Гоулдън забеляза, че мис Гелтън непрекъснато се въртеше около касата. Тя държеше под мишница един регистър и си даваше вид, че следи множеството купувачи, които се трупаха на касата.
Ирма бдеше зорко над парите, но не можеше да предположи, че намеренията на мис Гелтън далеч надминаваха границите на простото любопитство или служебните задължения. В замяна на това обаче нейната помощница успя да види, че при едно свое навеждане над касата мис Гелтън скри едно сиво пакетче под регистъра. Тя я проследи с поглед. На вратата директорката беше пресрещната от един чиновник.
— Извинете, мис Гелтън. Дойдох за стоковата книга.