— Само минута, мистър Баркет — отговори мис Гелтън, като се изчерви и бързо тръгна към своето писалище. Тя го отвори, хвърли бързо в него сивото пакетче и чак тогава предаде исканата книга на чиновника.
— Чудно! — каза си младото момиче, което я наблюдаваше внимателно. В същата минута го повика Ирма.
Вечерта при проверката на касата се откри недостиг от двадесет и пет хиляди долара.
— Много добре помня, че тази сутрин сложих в един ъгъл пачка от двадесет и пет хиляди долара — настояваше Ирма развълнувана. — Не мога да си обясня как са изчезнали.
Мистър Девънпорт се разхождаше нервно из стаята. В това време се приближи мис Гелтън.
— Представете си, мис Гелтън — обърна се шефът към нея, — от касата на мисис Норт са изчезнали двадесет и пет хиляди долара.
— Но как е възможно това — учуди се директорката, — когато в касата не бърка никой друг, освен мисис Норт!
Ироничният тон, с който бяха произнесени тези думи, накараха Ирма да се изчерви от негодувание. Но тя не можеше да се защити, защото в подобни случаи никой не вярва на изявление от рода на „Аз съм невинен!“. Ирма знаеше това много добре и предпочете да не отговори.
Полицията беше известена. Веднага пристигнаха няколко нейни служители и започнаха разследване. Техните издирвания обаче не се увенчаха с особен успех, тъй като никой не се яви да свидетелства в полза на Ирма. Накрая те си тръгнаха.
— Съжалявам — заяви техният началник, — но трябва да отведа мисис Норт в предварителния арест. Освен това ще запечатаме касовото помещение и ще вземем ключовете с нас.
Ако младото момиче, което беше наблюдавало директорката Гелтън, не беше повикано следобед при болната си майка и ако Фред не отсъстваше по работа от магазина, на Ирма щеше да бъде спестена тази неприятност. Едва в понеделник те можаха да узнаят какво се беше случило с тяхната любима мисис Норт и да я освободят със своите показания от едно колкото несправедливо, толкова и страшно обвинение.
— Името ми е Фред — каза момчето. — Ангажиран съм като практикант в това предприятие. Бях изпратен от шефа по работа. Върнах се по стълбата, която води от бюрото към партера, и чух стъпки. Изненадан, аз се промъкнах крадешком към мястото, откъдето те идваха, и видях в залата за експедиция някаква жена, която криеше нещо в един от празните сандъци.
— Какво ви стана, мис Гелтън? — попита изплашен мистър Девънпорт, като видя, че лицето на директорката пребледня като на смъртник.
— Нищо, нищо — успя да промълви тя, цялата разтреперана.
— Следобед се върнах веднага в залата за експедиция и намерих в сандъка един топ от най-скъпата коприна — продължи показанията си Фред. — Завеждащ отделението, където се продаваше коприната, беше мисис Норт. Аз веднага й съобщих моето откритие и върнах на мястото й откраднатата коприна. Разбира се, при ревизията всичко беше налице.
— И ти позна ли жената, която скри коприната? — попита полицейският инспектор.
— Да — отговори веднага момчето.
— Коя е тя?
— Мис Гелтън, нашата управителка — каза Фред.
Мис Гелтън изпадна в истерия. Мистър Девънпорт оста на смаян от това разкритие.
— Може ли да се вярва на това момче, мистър Девънпорт? — попита полицаят.
— Откакто е при мене, Фред не ме е лъгал. Познавам го като честно и порядъчно момче.
Управителката побесня от гняв. Ако с очи можеше да се умъртви човек, тя не би се поколебала да ги използва срещу малкия Фред.
— Името ми е Елинър Гоулдън — започна показанията си помощницата на Ирма. — В събота следобед мис Гелтън непрестанно се въртеше около касата. Това ми се стори крайно подозрително и аз не я изпуснах от погледа си. Неочаквано тя се наведе над касата и когато се изправи, видях много ясно, че криеше под книгата, която държеше в ръце, едно сиво пакетче.
— Долнопробна лъжа! — изпищя управителката. — Нека го докаже!
— Мис Гелтън се отправи към вратата — продължи младото момиче. — Там я пресрещна мистър Баркет, който й поиска книгата. Тя му я даде, но не веднага, а след като отиде до писалището и скри в него сивото пакетче.
— Подла лъжкиня! — почти изрева мис Гелтън. — Чакай, мизерно създание, аз ще се оплача в съда!
— Къде е това писалище? — попита инспекторът, без да обръща внимание на нейните закани.
— В касовото помещение — отговори момичето, — то е на управителката и само тя има ключ.