— Ключът, мис Гелтън! — заповяда полицаят рязко.
— Загубих го! — отвърна управителката.
— Тогава ще отворим писалището и без ключ.
Полицаят стана и се отправи към касовото помещение.
Управителката скочи от мястото си като пантера и му препречи пътя, но той я отстрани и с помощта на шперц отвори писалището. Всички зяпнаха от учудване, когато извади оттам пакетчето с банкнотите.
Мис Гелтън беше арестувана и осъдена на строг тъмничен затвор. И когато тя влизаше в него, Ирма излизаше с ненакърнено достойнство… Целият град поиска да види жената, която бяха обвинили несправедливо и която сега се радваше на безграничното доверие на почтения и уважаван от всички мистър Девънпорт.
Юнона се връща при Ирма
Мистър Девънпорт не знаеше как да угоди на Ирма. Той беше попаднал изцяло в плен на тази красива жена с чиста душа и неопетнена съвест. Тя стана негов кумир.
„Защо не съм млад — мислеше си благородният старец. — Такава жена човек среща само веднъж в живота си. И когато тя си отиде, той чувства, че самотата ще сложи завинаги отпечатък върху душата му.“
Мистър Девънпорт не позволи на Ирма да се върне в предприятието, а я настани в един от своите апартаменти, като я заобиколи с бащински грижи. Ирма прие всичко това от добрия човек само за да може да дочака завръщането на Юнона. За нейното издирване търговецът беше ангажирал най-добрите детективи, тъй че Ирма отново започна да се надява да види вярната си прислужница.
Дните течаха, без да донесат нещо ново за Ирма, като изключим едно празненство, на което тя беше провъзгласена за кралица на красотата. За най-голямо учудване на присъстващите тя се отказа от присъдената й награда от три хиляди долара, като ги подари на бедните жители на града. Тази нейна постъпка още повече увеличи обаянието, което Ирма упражняваше върху всички, които я познаваха.
Една вечер тя седеше сама в стаята си. Неочаквано отвън се разнесе гласът на старата слугиня, която търговецът беше дал на Ирма:
— Не е позволено влизането в тази стая!
Но едва беше произнесла тези думи, вратата се отвори шумно и в стаята се втурна Юнона. Тя се хвърли в краката на Ирма и по-скоро проплака, отколкото извика:
— Мисис, мила ми мисис, най-после пак съм при тебе!
Ирма я повдигна и като я прегърна, каза през сълзи:
— Моята Юнона! Къде беше толкова време?
Едва сега тя забеляза жалкото състояние, в което се намираше негърката. Дрехите й висяха на парцали по измършавялото й тяло. Косата й беше несресана и немита от дълго време.
— Боже, какво се е случило с тебе, мила моя Юнона? — попита Ирма и в гласа й звучеше толкова много тревога, че негърката побърза да се усмихне, за да успокои господарката си. След това й разказа накратко патилата си. Ирма не сваляше очи от преданото й същество. Нейното лице постепенно се просветляваше, докато най-после се озари от светлината на онази радост, която изпитваме, когато намерим нещо много близко и скъпо, което дотогава сме считали за безвъзвратно изгубено. Тя поръча да донесат ядене на Юнона, което негърката изяде с голям апетит. Когато свърши, вярната Юнона взе един нож и разпра роклята си на гърдите. Ирма видя как негърката извади един пакет и го подаде на господарката си.
— Това са твоите пари, мисис. Бандитът, който ме задържа да му работя, не можа да ги намери. По-скоро бих умряла, отколкото да му ги дам…
Норт в Мексико
След като избяга от Санта Фе, Норт се отправи към Мексико. Той се надяваше, че в тази страна ще бъде оставен на мира от полицията, тъй като мексиканското правителство не беше задължено да предава на американските власти онези, които бяха преследвани на територията на Съединените щати и търсеха убежище в Мексико. Във влака един наивен фалшификатор на банкноти се помъчи да му пробута една доста несръчно изработена банкнота от хиляда долара. Норт му се закани, че нищо няма да го спаси, ако не му издаде тайната си. Бедният човек го удари на молба. Престъпникът само това и чакаше. Срещу една банкнота от петдесет долара той получи от него петдесет хиляди фалшиви, които сложи в джоба си за всеки случай.
Пристигнал в столицата на Мексико, Норт веднага влезе сред висшето общество под името капитан Хауард.
Неговата мъжествена красота и изисканите му маниери веднага привлякоха вниманието на всички, а тези, които вече го познаваха, търсеха неговото приятелство. Дамите тайно вдигаха очи към този чужденец, който беше толкова недостъпен, колкото и съблазнителен.