Норт действаше по определен план. Цялото му държане беше продиктувано от намерението да създаде около себе си още по-голяма загадъчност.
На един бал за пръв път след смъртта на съпруга си присъстваше младата и красива вдовица мисис Де Акуилар. След като узна, че тя разполага с едно огромно богатство, за Норт не съществуваше вече друга жена в цяло Мексико. Той трябваше да спечели мексиканката, макар че това не беше така лесно. Тя живееше усамотено, не приемаше гости и рядко се появяваше в обществото. Един мексикански офицер, който се чувстваше особено поласкан от обстоятелството, че гордият му колега от Щатите го предпочиташе пред другите, му помогна да се доближи до сериозната и недостъпна красавица.
Още при първото ръкостискане младата вдовица почувства една особена тръпка да преминава през цялото и тяло. Тя вдигна очи и погледна Норт. Не, това не бяха очи, а по-скоро два магнита, които привличаха неудържимо към себе си.
— Какъв е този странен мъж? — питаше се след това мисис Де Акуилар. — Дали не ми го праща съдбата? Не е ли определила тя да свържа живота си с неговия?
Уви, младата жена беше толкова далече от истината, колкото Норт беше близо до целта си.
Последваха няколко срещи в обществото и скоро престъпникът стана желан гост в дома на вдовицата. Младата жена трябваше да признае пред себе си, че сърцето й вече принадлежеше на този мъж с очи на магьосник. Те се сгодиха тайно.
Един ден Норт свари годеницата си пред касата. Тя държеше в ръцете си някакви ценни книжа и му поиска съвет дали да ги продаде, защото чула, че били на път да се обезценят.
Норт се престори на заинтересован, взе ги от нея и обеща да проучи положението, като пъхна незабелязано двадесет и пет хиляди долара от фалшивите под снопчето банкноти и взе от него толкова истински.
Ако младата вдовица беше проверила парите си ден-два след това, може би нямаше да се случи тази ужасна трагедия, която завинаги обезлюди нейния дом. Тя имаше една дъщеря, останала и от първата жена на покойния и съпруг. Младото момиче, което беше при свои роднини в Пуебла, втория по големина град на Мексико, беше истински привързано към втората си майка и тя и отвръщаше със същата привързаност.
Девойката скоро се върна в столицата и веднага бе представена на Норт, без обаче да бъде посветена в тайната между него и втората й майка. Веднъж в разговор с мисис Де Акуилар той узна, че доведената й дъщеря разполага със собствено богатство, пред което нейното не представлява нищо. Това беше достатъчно за престъпника, за да насочи стрелите си към неопитното момиче.
На една корида разяреното животно прескочи оградата, която отделяше публиката от арената, и се втурна към публиката. Всички се хвърлиха към изхода, настана суматоха. Само Норт не изгуби присъствие на духа, извади шпагата си и посрещна бика. Един сполучлив удар — и животното се строполи пред краката на примрялата от страх девойка. След тази случка тя започна тайно да боготвори своя спасител.
Възможност да открие своята любов й даде един излет в планината. Компанията се настани по склоновете на действащ вулкан, а Норт, за да подчертае още повече своята решителност, предприе едно трудно изкачване до кратера. Неговото забавяне разтревожи компанията. Всички се питаха дали не бе станал жертва на отровните газове, които изпуска всеки вулкан. Догадките сновяха от уста на уста, докато изведнъж очите на всички се отправиха към върха, където на една скала се очерта силуетът на храбрия мъж. Възхищението скоро отстъпи място на ужаса, който обхвана и мъжете, и жените, защото последва изригване на голямо количество дим, чу се глух тътен и Норт изчезна от скалата.
Хуана, така се казваше девойката, незабелязано от другите полетя към върха. Тя скачаше като газела от препятствие към препятствие. Нищо не можеше да я спре, когато любимият й мъж беше в опасност. Ако той се нуждаеше от нейната помощ, тя щеше да му помогне, каквито и опасности да се изпречеха пред нея. Дори да трябваше да умре за него, щеше да го направи с усмивка на уста. Тя изпищя от радост, когато видя насреща си Норт, и седна омаломощена на една скала. За по-малко от минута авантюристът дойде при нея.
— Как сте дошли дотук, мис? — попита запъхтян той.
— Видях отдолу как изчезнахте при изригването и помислих, че ви се случи нещастие. Тогава…
— Тогава вие решихте да ми се притечете на помощ, така ли? — довърши вместо нея капитанът и я погледна така, че Хуана се почувства като омагьосана. — Кажете ми, че ме обичате, и аз ще бъда най-щастливият измежду смъртните!