— Оставете ме, моля ви се, смилете се над мене! — молеше се Хуана, но някаква сладостна тръпка се разливаше по цялото й тяло.
— Не, няма да ви оставя — прошепна възбудено мнимият капитан. — Обичам ви още от първия миг, в който ви видях, и чаках с нетърпение момента, когато ще мога да ви призная безграничната си любов!… Но сега виждам, че не мога да се надявам на взаимност. Простете ми, мис, простете на един безумец, който се осмели да се надява на най-голямото щастие, отредено на хората по тази земя!
Като каза това, той стана и понечи да тръгне.
— Не си отивайте! — помоли го Хуана.
Норт дори не успя да отговори. Две снежнобели ръце се обвиха около шията му и устните й се впиха в неговите. Той я притисна в обятията си и покри лицето й с горещи целувки. В продължение на един час, който им се стори кратък като миг, те бяха заедно.
— Мама ще се зарадва много, щом разбере, че и ти ме обичаш — продума Хуана, опиянена от щастие, — и с радост ще благослови брака ни.
— Скъпа, искаш ли да изпълниш едно мое желание? — попита капитанът.
— Всичко, което пожелаеш, любими! — отговори влюбеното момиче.
— Ще те помоля да не казваш на майка си за нашия годеж!
Момичето го погледна учудено, но Норт веднага обясни молбата си:
— Мисля, че това може да я изненада много, а крехкото сърце на майка ти не може да понася изненадите. Затова нека почакаме малко.
Хуана се съгласи. Така изминаха няколко дни. Тя често подканяше Норт да поиска ръката й от майка й, но той винаги намираше някакъв предлог, за да не изпълни желанието й, докато един ден мисис Де Акуилар сама откри измяната на мъжа, когото смяташе за свой годеник.
Беше следобед. Тя искаше да влезе в салона, но изведнъж замръзна на мястото си. Красивият капитан, мъжът, който й се беше клел във вечна любов, държеше в прегръдките си заварената й дъщеря. Младата жена почувства, че се задушава. Двамата не я видяха и тя бързо напусна стаята.
След малко една прислужница влезе в салона и съобщи на Норт, че господарката й желае да го види. Тази покана породи някакво тревожно предчувствие в него и той с бавни крачки се отправи към стаята й.
— Седнете, мистър! — каза тихо мисис Де Акуилар. Очите й го гледаха тъжно.
— Казаха ми, че искате да говорите с мен.
— Да, така е. Преди малко станах неволен зрител на една сцена, която ми показа, че имате някакво отношение към дъщеря ми. Искам да зная дали чувствата ви са искрени!
— Простете ми, мисис! — отвърна с трогателен глас Норт. — Виновен съм пред вас, но откакто видях Хуана, за мен не съществува друга жена на света. Вие имате право да ни разделите, но по този начин ще ни направите нещастни за цял живот. Заклевам се, че ще направя Хуана щастлива и ако трябва, бих пожертвал и живота си за нея…
— Замълчете, мистър! — прекъсна го рязко тя. — Неотдавна се клехте така и в нашата любов! Но аз ви връщам думата, защото щастието на моята дъщеря е по-скъпо за мен от моето.
Норт поиска да й благодари, но младата вдовица го спря с властен жест.
— Няма нужда да ми благодарите! Сега чуйте моето условие: искам сватбата да стане колкото може по-бързо! Хуана утре ще замине за Пуебла, ще можете да я намерите там след една седмица. Сега ме оставете сама!
Норт обикновено не изпитваше неудобство от постъпките си, но този път се почувства засрамен от великодушието на тази жена и без да се опита да благодари отново, мълчаливо напусна стаята.
На другия ден Хуана замина за Пуебла, където трябваше да се подготви за сватбата за една седмица. Тогава щеше да отиде при нея и Норт.
Няколко дни по-късно мисис Де Акуилар даде една банкнота от хиляда долара на прислужницата, за да направи някои покупки, но след малко тя се върна и развълнувано съобщи, че банкнотата била фалшива. Тогава младата вдовица си спомни как и друг път парите и се оказваха фалшиви, но Норт отиваше сам да уреди този неприятен случай с търговците. Спомни си също, че той беше проявявал интерес към устройството на касата й. Спомни си и други факти и като ги съпостави, разбра, че двете с дъщеря й са попаднали в мрежата на хитър престъпник. Беше ясно, че го интересуваше само тяхното богатство!
Тя изпрати веднага да повикат офицера, който познаваше Норт и беше техен далечен роднина. След като му разказа всичко, го помоли да отиде незабавно в Пуебла, за да предотврати сватбата.