Влакът беше заминал, затова офицерът препусна с коня си, но въпреки непрекъснатата езда пристигна късно. Младоженците току-що се бяха върнали от църквата и започваше празненството в тяхна чест. Тогава той разказа всичко на чичото на Хуана, който веднага отиде при Норт и го обвини в мошеничество. Норт се опита да се защити, но не очакваше изненадата, която му беше приготвил младият офицер. Той беше помолил военното аташе на американското посолство да дойде с него, за да удостовери дали това наистина е Хауард. За свое нещастие Норт винаги беше споменавал полка, в който е служил. Военното аташе беше служил в същия полк, така че веднага го изобличи. Норт разбра, че всичко е изгубено, разбута присъстващите и избяга. Опитаха се да го настигнат, но мракът сякаш бе погълнал престъпника.
Като се върнаха, намериха Хуана да лежи на пода. Свестиха момичето, но то не можа да понесе удара на съдбата и след време потърси спасение за измъченото си сърце зад стените на един манастир. Но мексиканската авантюра на този опасен престъпник не приключи само с тази жертва. Един ден намериха мисис Де Акуилар мъртва. Празното шишенце, което стискаше в ръката си, показваше по какъв начин беше намерила спасение от скръбта, разкъсваща сърцето й.
Съкровищата на манастира
Норт не избяга далече, а остана близо до манастира, в който нещастната Хуана намери утеха. Манастирът беше изграден върху отвесни скали, които се спускаха стръмно в голяма пропаст. На отсрещната страна имаше развалини на стар индиански храм. Суеверните мексиканци избягваха да ходят там, защото смятаха, че го владеят зли духове. Норт използва това суеверие и се скри в храма заедно с Хосе, който след дълго търсене бе успял да намери господаря си. Една вечер, докато седяха край огъня, метисът неочаквано каза:
— Знаете ли, че аз съм живял няколко години в околностите на Пуебла.
— Не, не знаех. А ходил ли си в манастира, който е срещу нас?
— Ходил съм няколко пъти по църковни празници. И трябва да ви кажа, че това е един много богат манастир! Например в него се намира мантията на света Богородица, която е обсипана със скъпоценни камъни.
Очите на Норт блеснаха алчно.
— Но тя не била нищо в сравнение с несметните богатства, скрити в подземията на манастира — допълни Хосе.
— И никой ли не се е опитал да присвои тези богатства? — попита Норт след кратко мълчание.
— Това е направо невъзможно, мистър! — възкликна метисът. — Високите стени пазят светата обител. Освен това през нощта в двора на манастира дежурят пазачи с кучета. В Пуебла и малките деца знаят преданието за един смелчага, който успял да стигне до съкровищата. Това станало през нощта, а сутринта го намерили мъртъв, с обезобразено лице. Всички смятат, че е бил наказан от свети Хаго, патрона на манастира. Неговата статуя се намира в съкровищницата и пази богатствата от ръцете на вероотстъпниците — завърши Хосе, дълбоко убеден, че това действително е така.
— А не си ли разбрал по какъв начин е успял да влезе в подземието? — попита Норт.
— Един възрастен роднина ми каза, че някъде край манастирския зид имало три статуи. Там бил тайният вход към подземен коридор, който водел до съкровищницата. Но аз не вярвам на тази легенда, тъй като съм обикалял много пъти стените и не съм виждал никакви статуи.
Норт не каза нищо. Беше втренчил поглед в една точка, което показваше, че крои някакви планове. След малко стана мълчаливо, погледна към манастира и тръгна към развалините. Решението беше взето. Съкровището в манастира трябваше да бъде негово!
На следващия ден Норт слезе в пропастта. Хосе отказа да го придружи поради вроденото си суеверие. Той стигна подножието на скалите. Сега започваше опасното изкачване, тъй като пътеката беше доста тясна дори за сам човек. Вече се смрачаваше, когато стигна до манастира. Почти беше обиколил зида, без да намери никакви статуи, когато в една добре прикрита ниша видя две каменни статуи на светци, седнали в кресла, с вдигнати за молитва ръце.
— Легендата става действителност — промълви Норт. — А сега напред към богатството!
Трябваше да открие входа към подземието. Помъчи се да отмести статуите, но усилията му отидоха напразно. Ядосан, той се обърна, за да огледа още веднъж мястото, но се спъна и щеше да падне, ако не се беше хванал за ръката на една от статуите. Веднага я пусна, защото почувства, че ръката се раздвижи. Цялата статуя се отмести. Норт разбра, че беше на път да открие тайната. Погледът му падна върху втората статуя и той без малко щеше да извика от изненада. И тази статуя се беше изместила, а ръцете, които преди бяха сключени за молитва, сега бяха разделени и едната сочеше зад него. Норт инстинктивно се обърна и видя зад себе си каменни стъпала, които водеха надолу в земята.