На следващия ден Норт изпрати Хосе в града, за да купи храна, въже, фенер и всичко необходимо за опасната експедиция. Слугата изпълни поръчката на господаря си, но по лицето му се виждаше, че не желае да вземе участие в опасното приключение.
— Хайде да тръгваме! — подкани го Норт.
— Аз няма да дойда, мистър! — отвърна метисът, треперейки от страх.
— Защо, ти и друг път си рискувал с мен живота си?
— Не ме е страх да ви придружа до мрачните катакомби, но да посегна на манастирското съкровище, не мога, защото това е голям грях!
— Глупости! — ядоса се Норт.
— Всичко друго ще направя за вас, но това не мога, мистър!
— Ти си едно суеверно говедо! — извика вбесен Норт, защото не му се искаше да бъде сам в опасното начинание.
— Откажете се от това светотатствено дело, господарю! — помоли Хосе.
Норт го изгледа презрително и тръгна, но метисът го настигна и го хвана за дрехата. Този опит да го спре още повече вбеси Норт.
— Махай се оттук, глупак такъв! — изкрещя той.
След това замахна и удари с камшика си метиса по лицето.
Черните очи на Хосе пламнаха заканително, но Норт веднага постави ръка на кобура си. Метисът не каза нищо, качи се бавно на коня си и се отправи към гората. Когато изгуби от очи Норт, той се обърна и вдигна заканително ръка.
— Скъпо ще ми платиш за тази обида!
Със запален фенер Норт тръгна по подземния коридор. Сводът беше достатъчно висок, така че можеше да върви прав, а това улесняваше задачата му. Скоро обаче някаква стена му прегради пътя. Норт започна да търси някакъв вход, но откри две букви, изрязани в стената: отляво „S“, а отдясно — „С“. Той ги опипа и с радост установи, че се местят. Опита да премести едната буква към другата, но успя да я премести само до средата на стената. Тогава премести и другата буква, така че двете се долепиха една до друга.
— Santa Cruz! — извика неволно Норт и гласът му отекна в тайнственото помещение.
Освети с фенера около себе си и видя, че един каменен блок се беше изместил и зад него се откриваше вход, от който водеха надолу тесни стъпала. Норт слезе по тях и по един коридор стигна в обширно помещение. Огледа го внимателно и разбра, че се намира в гробница. Навсякъде се виждаха ковчези, някои от които бяха изгнили, и от тях се подаваха скелети и озъбени черепи. Въздухът беше тежък за дишане. Изведнъж отгоре долетяха тихи звуци на орган. Всеки друг би изтръпнал пред тази гледка на човешката преходност, но Норт сякаш нямаше нерви. Той ритна един череп, изпречил се на пътя му, и продължи да търси изход от помещението, който да го заведе до стаята със съкровището.
За негово нещастие откри няколко коридора, които водеха в различни посоки. Изследва ги внимателно и в единия от тях откри каменна статуя на монах с вдигната напред ръка. Веднага разбра, че това беше коридорът, по който трябваше да продължи. Скоро се изправи пред нова статуя, която се опираше на каменна стена, преграждаща пътя му. Тръгна край стената в посоката, която показваше ръката на статуята, и стигна до надгробна плоча, върху която ясно се виждаше барелеф на монах, държащ в ръката си книга. Норт огледа внимателно фигурата и откри, че книгата не е неподвижна. Отмести я и под нея се появи стрела, която сочеше надясно. Норт тръгна нататък и отново се намери пред статуи, изобразяващи монаси. Тук явно се криеше тайната на загадката. Успееше ли да я разреши, щеше да сложи ръка на богатствата, които щяха да му осигурят охолен живот.
Норт огледа внимателно всички статуи, но не откри нищо. Тогава отново се върна при стрелата и се вгледа внимателно в посоката, която тя показваше. Изведнъж възкликна радостно, защото видя, че тя беше насочена към главата на една от статуите. Само тя имаше на главата си венец. Приближи се бързо до нея и на венеца отново откри буквите „S“ и „С“. Веднага ги съедини и някакъв камък в стената се отмести, като разкри пред него един вход.
Норт вдигна фенера и влезе в ново помещение. Радостен вик се изтръгна от гърдите му, когато разбра, че е постигнал целта си. Около стената бяха наредени тридесетина сандъка, заключени с железни катинари. Той извади инструментите от торбата и с тяхна помощ отвори един от сандъците. Очите му светнаха алчно пред богатството, което се откри пред очите му. Сандъкът беше пълен с брилянти и златни и сребърни накити и монети.