Графиня просякиня

— Подла, мръсна гад! — скръцна със зъби авантюристът и посегна да хване метиса за гърлото, но той му се изплъзна и изчезна в тъмнината.

Норт извърши кражбата в дома на префекта. След като се върна, той намери празна касата, която беше зазидана в стената и прикрита с една картина. Тази кражба предизвика нова тревога сред гражданството. Всички смятаха, че тя е извършена от избягалите разбойници. Единствено Хосе знаеше истинския крадец, защото беше проследил бившия си господар.

В кабинета на Норт влезе един полицай, задъхан от бързане, и каза:

— Случи се нещо направо невероятно. Тази сутрин префектът получил касетката, в която били скъпоценностите му. В нея нямало нищо друго, освен тази бележка.

Обзет от безпокойство, Норт взе листа и прочете:

„До префекта на Ел Пасоу

Ваше превъзходителство, пращам ви касетката, която крадецът, когото проследих, закопа в градината ви. Ако искате да знаете как се казва, попитайте американския детектив, който има заповед за арестуването му. Това е и човекът, който освободи бандитите и им помогна да ограбят банката. Моля ви, предайте тази бележка на началника Де Сото.

J.C“.

Като прочете бележката, Норт разбра, че Хосе вече ставаше опасен. Не му оставаше нищо друго, освен да се спасява с бягство, и то колкото се може по-бързо. На следващия ден заповяда на няколко полицаи да оседлаят конете си и да го последват, защото бил открил следите на избягалите разбойници. Когато наближиха границата, той показа на полицаите една пещера и ги накара да я претърсят. Когато полицаите излязоха от пещерата, него го нямаше. Напразно го търсиха, той сякаш беше потънал в земята. Върнаха се обратно в града и завариха голяма суматоха в полицията. Тук бяха префектът и американският детектив, който беше получил бележка, написана с груб почерк. Нейното съдържание беше станало причина за вълнението:

„Сега, след като избяга мнимият полицейски началник, мога да ви съобщя, че той е известният престъпник Норт, който вие отдавна търсите. Той освободи бандитите и им помогна да ограбят банката. Открадна също и скъпоценностите на префекта.

J.C“.

Когато полицаите съобщиха, че шефът им е изчезнал, докато са претърсвали пещерата, всички разбраха, че престъпникът Норт и този път беше успял да се изплъзне от ръцете на правосъдието.

Пленница на навахите

Въпреки увещанията на стария търговец мистър Девънпорт да остане в Денвър, Ирма реши да се присъедини към една група колонисти, която отиваше да се засели на запад в област, разположена край реката Сан Хуан в Ню Мексико. Тя се надяваше да намери там детето си.

Бяха изминали три дни, откакто напуснаха форта Уингейт, последния пункт, където пътниците можеха да получат закрила и подслон. Керванът се състоеше от няколко тежки каруци, покрити с чергила и теглени от по три чифта едри волове. Те се движеха бавно в подножието на една планина. Колата на Ирма и Юнона изостана малко поради повреда. Изведнъж откъм планината се зададоха някакви конници.

— Индианци! — извика с тревога в гласа Юнона.

Коларят, млад метис, се опита да подкара воловете по-бързо, но скоро бяха заобиколени от индианците, които яздеха неоседлани коне. Като видяха, че в каруцата има само две жени, няколко души останаха да ги пазят, а останалите препуснаха след другите от кервана, които се бяха скрили зад близкото възвишение. След известно време индианците се върнаха, като носеха няколко убити. Явно нападението им беше отблъснато. Те накараха Ирма да се качи на един кон, а с Юнона не се церемониха много и я привързаха на един кон като куп ненужни вещи. След това всички се отправиха към планината.

Тези индианци бяха от племето навахи, което не искаше да се подчини на белите и водеше война както срещу тях, така и срещу други индиански племена. Нощта вече се спускаше над земята, но групата продължаваше да язди мълчаливо по опасните планински пътеки. Изкачването продължи няколко часа. Чак когато стигнаха върха, индианците се спряха за малко. Под тях се простираше голяма долина, потънала в синкав здрач. През нея течеше река, която се виеше като сребърна лента. Недалеч от нея Ирма видя интересен град, изграден във вид на пирамида. За момент тя забрави мъките си, защото гледката й се стори приказна, остатък от времена, които тя смяташе за отдавна отминали. Водачът на групата, който яздеше редом с нея, вдигна ръка и като посочи града, гордо каза: