Ирма почисти грижливо раните, превърза ги и нареди да преместят болния на чиста постеля. Не мина много време и раненият, който преди стенеше непрестанно, се успокои и заспа. Ирма не се умори часове наред да слага лековити компреси върху раните му. Силният организъм на младия воин оправда надеждите й и скоро животът му беше вън от опасност.
Старият вожд следеше внимателно действията на Ирма. Той също забеляза, че състоянието на сина му се подобрява, и едва доловима усмивка се плъзна по лицето му.
— Синът ви ще оздравее! — заяви доволно Ирма.
Джеронимо се приближи до нея и стисна сърдечно ръката й.
— Ти си добра жена! — промълви той с треперещ от вълнение глас. — Нашите искаха да те погубят, а за отплата ти спаси единствения ми син от смърт!
Онари, синът на вожда, оздравя. Навахите, които досега гледаха със страхопочитание Ирма, започнаха да я обожават. Тя скоро забеляза, че младежът се отегчаваше ужасно, защото беше принуден да лежи неподвижно. В един склад, където бяха натрупани различни вещи, плячкосани от белите, тя намери една библия. Тогава започна да му чете откъси от нея. Бъдещият вожд я слушаше с интерес, дори й задаваше въпроси по прочетеното. Неговата природна интелигентност толкова изненада Ирма, че тя с удоволствие смени ролята си на болногледачка с тази на учителка и искрено се привърза към ученика си. Но Онари изпитваше нещо повече от привързаност към спасителката си. В неговото сърце пламна гореща любов, която можеше да се разгори само в едно непорочно сърце. Любов, по-силна от живота и смъртта!
Любовта на Онари
Онари оздравя дотолкова, че можеше да излиза, подкрепян от двама души. Този ден беше истински празник за навахите. Тетовеха, дъщерята на втория вожд, посети къщата на Джеронимо, за да изкаже радостта си от оздравяването на Онари. Но младежът не й обърна никакво внимание, въпреки че тя го гледаше с изпълнени с обич очи. Тетовеха отгатна причината за хладното му отношение към нея и омразата й към бялата жена се засили още повече.
Един ден Ирма се разхождаше заедно с Юнона из полето, където работеха жените. Докато останалите я поздравяваха почтително, една малка група започна да я обижда. Юнона се приготви да защищава господарката си, защото видя, че някои от жените посягаха за камъни, но изведнъж всички те се разбягаха, сякаш изплашени от невидим неприятел. Ирма се обърна и видя Онари, който препускаше бързо към тях.
— Обиди ли някой Бялото цвете? — попита той, като хвърли презрителен поглед към бягащите жени.
Благородното сърце на Ирма не и позволи да наклевети тези заслепени жени, но Юнона веднага разказа всичко.
— Не наказвайте тези нещастни жени! — примоли се Ирма. — Смъртта на мъжете им ги е озлобила против мен, но аз им прощавам от цялото си сърце!
— Жените няма защо да се страхуват от мен — отвърна Онари, — но аз ще съумея да им вдъхна уважението, което те дължат на Бялото цвете!
На следващия ден един индианец дойде в стаята на Ирма и я покани да отиде в помещенията, обитавани от семейството на вожда. Там тя завари много от старейшините, насядали в кръг. Старият Джеронимо я посрещна, хвана я за ръката и заговори на присъстващите:
— Воини на Навахо! Ето Бялото цвете, което спаси живота на единствения ми син. Тя ще остане тук, докато дойде денят, когато ще се отправи при сънародниците си. Воини, чуйте моята заповед! Синът ми Онари вчера е видял, че жените на загиналите за малко не са нападнали Бялото цвете. Знайте, че който отсега нататък се опита да направи подобно нещо, обижда мен, вашия вожд! Маниту не ми подари момиче, ето защо от днес нататък племето на навахите трябва да счита Бялото цвете за моя дъщеря и да й отдава уважението, което й се полага, още повече че тя е тази, която може да заповядва на духовете! Тежко на този, който я обиди дори с поглед, той ще почувства тежестта на моя гняв. Казах!
Ирма беше изненадана от този обрат на съдбата й. Но едва съвзела се от думите на Джеронимо, един от старейшините стана от мястото си и заговори:
— Всички чухме думите на върховния вожд на навахите. Отсега нататък ние ще виждаме в нейно лице дъщерята на вожда. Явно такава е и волята на Маниту. Казах!