— Той не беше тогава при мен — отговори тя плахо.
— Значи те е оставил да пътуваш сама през местност, кръстосвана от нашите храбри воини? — запита той с нарастващ гняв. — Кажи ми, Бяло цвете, къде се намира този мерзавец, аз ще го намеря и ще хвърля мръсния му труп на псетата, защото той не е достоен да умре от ръката на воин!
Ирма стоеше объркана, защото не знаеше какво да отговори на разгневения младеж. Изведнъж една спасителна мисъл се роди в главата й.
— Онари, чу ли какво каза на съвета на старейшините баща ти?
Младият индианец потвърди с кимване.
— Баща ти ме осинови. Значи аз съм негова дъщеря и твоя сестра. Нима е възможно една сестра да се омъжи за брат си?
Ирма не се беше излъгала в ефекта на това, което каза. В черните очи на Онари изчезна гневният блясък. Той помълча малко, навел тъжно глава, след това протегна ръка на Ирма и каза с болка:
— Ще ми прости ли Бялото цвете? Това, което тя каза, е истина. Аз никога няма да й повторя думите, които изрекох преди малко, но няма да се откажа от надеждата, че сърцето й никога не ще ми принадлежи!…
Ирма не отговори, само посочи залязващото слънце. Онари разбра, че младата жена искаше да се върнат вкъщи. Помогна й да се качи на коня си. След това и той се метна пъргаво на своя и мълчаливо се отправиха към града. Едва се бяха отдалечили от езерото, храстите се разтвориха и се показа Тетовеха, като хапеше устните си от злоба. Тя вдигна заканително ръка, след това отиде при коня си и като скочи на гърба му, препусна в луд галоп. Само че не се отправи към селището, а към един проход, където я чакаха няколко жени. По техните буйни ръкомахания можеше да се предположи, че разговорът им беше от голяма важност. Това доказаха и думите на Тетовеха към другите жени:
— След няколко дни Онари ще бъде освободен от тази магьосница и аз отново ще спечеля сърцето му!
Отмъщението
Ирма се страхуваше, че Онари ще повтори предложението си, но тя малко познаваше благородния характер на младия индианец, който наистина не й каза повече нито една любовна дума.
Един ден Ирма излезе на обичайната си разходка сама, защото индианецът щеше да участва в съвета на старейшините. Изведнъж пред нея изникна Тетовеха, яхнала буйния си жребец. Ирма трепна, защото в очите на индианката гореше омраза, която не предвещаваше нищо добро.
— Как така Онари не е с Бялото цвете? — попита злорадо Тетовеха.
Но преди още Ирма да й обясни, Тетовеха нададе пронизителен вик. Миг след това Ирма беше заобиколена от вдовиците на убитите при нападението навахи. Те я свалиха от коня и като я държаха здраво, я изправиха срещу Тетовеха.
— Този път ще те сполети участта, която заслужаваш, магьоснице! — извика тя с глас, изпълнен с омраза. После се обърна заповеднически към жените: — Вържете магьосницата на коня!
След миг ужасната заповед беше изпълнена. Жените проснаха Ирма върху гърба на коня и я вързаха толкова здраво, че нещастната жена не можеше да мръдне.
— Всемогъщи Боже, помогни ми, не ме оставяй да загина по такъв жесток начин! — шепнеха устните на Ирма.
— Заповедта на вожда гласеше, че никой няма право да ти прави зло — присмя се Тетовеха. — Добре, ние няма да ти причиним никакво зло. Само ще пуснем коня да те отнесе в прерията, където дивите зверове ще произнесат присъдата си над теб!
Като изрече това, тя се метна на коня и подгони пред себе си жребеца, на който беше завързана Ирма. Буйното животно се понесе стремително напред. Между скалите се образуваше проход, който отвеждаше в безкрайната прерия, простираща се зад планините. Тетовеха гони изплашеното животно, докато навлязоха в прерията, след това го остави на милостта на съдбата.
— Остани със здраве, Бяло цвете! — присмя се тя и нанесе няколко удара с камшика си по коня на Ирма. — Укроти сега с магиите си зверовете!
После Тетовеха се върна на мястото, където бяха останали другите жени, но не намери там никого. Може би се бяха уплашили от постъпката си и се бяха разбягали.
Случайността пожела тази жестока сцена да има неочакван свидетел. Едно момченце, което беше излязло на лов за птици, беше наблюдавало скришом всичко, което се случи. То побягна към селището като вихър и влетя запъхтяно в жилището на вожда, където се провеждаше съветът.
— Как посмя да влезеш без позволение, не знаеш ли, че това място е недостъпно за жени и деца? — извика гневно Джеронимо. — Нали знаеш какво наказание те очаква за такова престъпление? Или това, което ще ни съобщиш, е толкова важно, че може да те оправдае! Хайде, говори бързо!