Това беше Норт! Нямаше никакво съмнение, че това беше човекът, когото той завърза на корабчето и за чието залавяне бяха определили награда от двадесет хиляди долара. Шелер веднага съобрази, че трябва да действа бързо, но и много внимателно, ако не иска да изпусне тази рядка птица.
— Докога ще чакам? — нетърпеливо запита Норт.
— Една минута и съм на ваше разположение, мистър — отвърна Шелер. — Хей, Джим, дай ми ножицата!
В това време взе един остър бръснач и като го допря до шията на Норт, каза с леден глас:
— Не мърдай, защото бръсначът е много остър!
— Полудял ли си, човече? — извика Норт, който в първата минута не знаеше как да си обясни постъпката на бръснаря. Опита се да стане от стола, но усети острието на бръснача и отново се отпусна на стола.
— Махни бръснача, ти казвам! — дрезгаво процеди Норт.
— Ще бъда най-големият глупак, ако направя това — заяви Шелер спокойно. — Сега вече те пипнах здраво, мистър Гулд, Норт или бог знае как още се казваш! Ако мръднеш, ще ти прережа гръкляна, наистина в такъв случай ще загубя десет хиляди долара, тъй като за скъпоценната ти глава дават само половината от сумата, която е определена за залавянето ти жив. Но както и да е, сиромах човек като мен ще е благодарен и на това!
Норт разбра, че бръснарят го позна, и доста се изплаши. Трябваше бързо да вземе някакви мерки, ако искаше да избегне бесилката. Ясно беше, че със сила нищо не можеше да направи. Но имаше и друг начин.
— Е, добре, аз съм Норт — призна той. — Ще ти дам бижута за петдесет хиляди долара, ако ме пуснеш!
— Малко е — отвърна Шелер, който искаше да печели време, защото с очи беше изпратил калфата си да повика полицията.
— Давам ти сто хиляди! — изпъшка Норт.
— Евтино оценяваш живота си — отговори спокойно Шелер.
Хладна пот изби по челото на престъпника, още повече че от улицата се чуха викове.
— Половин милион! — простена той. — Помисли само, това е огромно богатство!
В тази минута вратата се отвори и трима полицаи влязоха в бръснарницата.
— Това е търсеният престъпник Норт — каза им Шелер. — Вържете го, само че по-здраво, защото мистър Норт неведнъж е бягал от ръцете на полицията!
Полицаите се приближиха и след секунди белезниците щракнаха на ръцете на Норт. Едва тогава Шелер отмести бръснача от шията му. Норт напрегна мускулите си като тигър, който се канеше да скочи върху жертвата си.
— Не се опитвай, Норт! — предупреди го Шелер. — Бесилката те чака, както влюбено момиче чака любимия си. Наистина аз спечелих честно тези двадесет хиляди долара, но малко държа на тях. Радостен съм, че залових престъпник, какъвто светът рядко е виждал. А сега ми позволи да ти се представя: Фриц Шелер, човекът, който някога придружаваше Ирма фон Хоенщайн!
— Мръсна гадина! — процеди през зъби Норт.
— Не се ядосвай, мистър! Даже и да не беше определен нито цент награда за главата ти, за мен би било чест да предам такъв подлец на правосъдието!
Един файтон спря пред бръснарницата и след секунди в нея влезе шерифът на Тусон.
— Шелер, как е възможно да заловиш сам този опасен престъпник? Не се ли е защищавал?
— Това беше невъзможно, шерифе…
— Как така?
— По простата причина, че бях допрял бръснача до шията му и ако беше направил опит да стане…
— Какво щеше да направиш?
— Щях да му прережа гръкляна! Защото мисля, че със смъртта на този мръсник светът само ще спечели! — заяви сериозно Шелер.
Изчезналата
Последното писмо, което Мери получи в Ню Йорк от Ирма, беше от Санта Фе. След това изгуби следите й. От друга страна, тя поддържаше кореспонденция и със стария граф, бащата на Ирма, който беше потънал в дълбока скръб след новото изчезване на дъщеря му. Роджър често навестяваше младата жена, за да се осведомява за Ирма. Той беше не по-малко разтревожен от тайнственото изчезване на общата им приятелка. Един ден полковникът дойде сияещ от щастие.
— Ирма е намерена! — извика той радостно.
— Къде? — попита изненадана Мери.
— В момента се намира във форт Дефияс. Ето писмото, което потвърждава това. Изпратено е от коменданта на форта.
Мери прочете на един дъх писмото, което й даде Роджър, и възкликна: