— Боже мой, кой знае какви ужаси е претърпяла клетата ми приятелка при навахите!
— Успокойте се, мисис! Зная много добре, че навахите не постъпват жестоко с жените, фактът, че са я освободили, показва, че тя е съумяла да накара и индианците да я уважават.
— Искам да чуя всичко това лично от нея. Заминавам още днес за Тусон, за да посрещна скъпата си приятелка.
— Много ми се иска да ви придружа, но съм принуден да остана в Ню Йорк, защото имам неотложна работа — каза Роджър с искрено съжаление. — Трябва веднага да съобщим на стария граф радостната новина!
Роджър пожела на младата жена приятен път и напусна жилището й. Но каква беше изненадата й, когато преди тръгването си го намери на гарата.
— Дойдох да ви съобщя — заговори пръв полковникът, — че току-що получих телеграма от Тусон, с която ми съобщават за залавянето на престъпника Норт.
— Най-после този мошеник падна в ръцете на полицията! — промълви тихо Мери и в очите й светнаха радостни пламъчета.
— Поради това стечение на обстоятелствата — продължи полковникът, — скоро всички ще се срещнем в Тусон. Вие ще отидете да посрещнете приятелката си, а аз трябва да отведа престъпника. Поздравете графинята и храбрия Шелер. Представям си радостта му, когато види отново обичната си графиня!…
След няколко минути влакът напусна гарата и потегли към Далечния запад.
В Тусон
Едно отделение драгуни се връщаше от форт Дефияс в града, където беше гарнизонът им. Между конниците се виждаше каруца, оградена с плътни рогозки. Когато градът се показа пред тях, офицерът доближи до нея и каза, като се наведе:
— Това е Тусон, мисис! След около час ще пристигнем и оттам ще можете да вземете влака за Ню Йорк.
— Благодаря ви от сърце, майоре! — прозвуча гласът на Ирма. — Не зная как да ви се отблагодаря за добрината ви!
— Ние само изпълнихме дълга си — отговори усмихнат офицерът. — Навярно са узнали за вашето пристигане, защото виждам един мъж и една жена да яздят срещу нас.
Ирма не можеше да ги види, но скоро чу един глас, който накара сърцето и да трепне радостно.
— Мисис Норт с вас ли е? — запита Мери.
Преди Ирма да успее да отговори, Мери се вмъкна в каруцата и я притисна до гърдите си.
— Ирма, мила моя, не можеш да си представиш колко се тревожех за теб! Бях отчаяна от твоето изчезване, когато пристигна известието, че се намираш във форт Дефияс.
Ирма не можеше да отговори от вълнение. Тя само се притискаше до добрата си приятелка и от очите й капеха сълзи.
— Извинете, че се появявам неканен пред вас, графиньо! — отекна бодрият глас на Шелер и накара Ирма да се обърне бързо.
— Шелер? Вие ли сте, скъпи Шелер?
— Цял-целеничък, за да ви служа все така предано, както преди — отвърна весело той.
— Колко ви благодаря за тази изненада, мили хора! — промълви усмихната Ирма.
— Голяма беше радостта ми, като разбрах, че сте се спасили от червенокожите дяволи, които не са по-добри от чернокожите, мисис — каза Шелер.
— Юнона много благодари на маса за комплимента! — обади се неочаквано негърката, която досега бе мълчала.
— Какво търси тази негърка тук, мисис? Да я изхвърля ли?
— Какво говорите, Шелер! — възкликна Ирма. — Това е моята вярна Юнона, която много пъти ме е спасявала в тежки моменти.
Тези думи поуспокоиха добрия мъж, но той не преставаше да поглежда подозрително към негърката. Впрочем омразата на Шелер към негрите не беше случайна. Веднъж в Тусон той присъства на едно негърско събрание. С неуместните си закачки и обиди той настрои негрите против себе си. Накрая те не се стърпяха и го набиха. В боя дейно участие взеха жените и оттогава Шелер трудно понасяше негърките.
Мери изслуша с голям интерес опасните приключения, които беше преживяла приятелката й.
— А сега ми кажи къде срещна добрия Шелер? — попита Ирма в заключение.
— Тук, в Тусон, където беше започнал да работи като бръснар. Съдбата е пожелала той да залови и предаде на полицията един опасен престъпник, когото и ти познаваш много добре.
— За кого говориш, да не би да е за Норт?
— Да! Най-после този подлец ще си получи наказанието за беззаконията, които е вършил през целия си живот.
Два дни след пристигането на Ирма в Тусон един елегантен файтон, в който бяха впрегнати два коня, се движеше из красивите околности на града. В него седяха Мери и Ирма и водеха оживен разговор. На капрата важно се кипреше Шелер и от време на време хвърляше съкрушителни погледи към Юнона.